Румъния - Пътепис - Букурещ 06.2007г.

Букурещ - национален исторически музей - копие на Траянова колона.

Букурещ - концертна зала Атенеум.

Букурещ - ул.Каля викторей.

Букурещ - Национален исторически музей.

Букурещ - руините на двореца и паметник на княз Влад Цепеш/граф Дракула/.

Експедиция Румъния м.06.2007г.
1.Ден първи.
През една съботна вечер в средата на юни 2007г. от гара Мездра се качихме на международния бърза влак за Букурещ.Така стартира проекта Карпати 2007г.Отдавна имах желание да посетя природните и исторически забележителности на северната ни съседка и методично събрах необходимите материали от интернет.След сглобяване на проектомаршрута започнах да агитирам съидейници.За жалост заинтересован се оказа единствено стария планински вълк Теодоси, който пък фиксира времето на събитието- малко рано с оглед на по-суровия климат на тези северни планини.Среднощ мизерния ни влак премина през Дунав мост и на разсъмване достигнахме Букурещ.Не се виждаха така характерните за София огромни рушащи се сгради на бивши заводи , складове и дявол знае още какво!Изобщо в Румъния почти няма тези постиндустриални развалини,селата изглеждат обитаеми и с поддържани къщи, а и няма пустеещи ниви.На гара Норд, сменихме малко пари при лош курс/неделя-нямаше работещи банки/ и поехме за разглеждане на града.Букурещ ме остави с противоречиви впечатления- доста голям град с красиви сгради от 19-ти и началото на 20-ти век.Множество късно средновековни църквици, красиви паркове ,езера , фонтани и огромни сгради от чаушесковско време – повечето неизползваеми и рушащи се.Доста ново строителство.Не успяхме в отворените книжарници да открием карти на планините които се канехме да изкачваме.Посетихме националния исторически музей-римски скулптури от разкопки в Добруджа, интересно копие на Траяновата колона в Рим “разрязана” на части ,с експонирани точни копия в естествена големина на сцените изобразени в колоната- т.е. войната на император Траян с даките – обяснени какво представляват.Имаше доста средновековни саркофази и най интересното – множество груби копия на древни съкровища от второто хилядолетие преди н.е.Къде се намират оригиналите на тази безценни находки не можах да си изясня , но ако съществуват то значи че Румъния е изключително богата на артефакти от това време.Огромна част от музея беше в реконструкция и вероятно има ценни фондове които сме пропуснали.Посетихме района на “Ханул Манук” и руините от двореца на Влад Цепеш Дракула – т.е. най старите части на Букурещ.След почти целодневно скитане из улиците на столицата в късния следобед прибрахме раниците и от гара Норд поехме на север към Синая с приличен пътнически влак ,на цени като българските по това време, за разлика от интерсити влаковете им които са модерни ,бързи и три пъти по-скъпи.Преминахме промишления град Плоещ всред необятната влашка равнина и постепенно навлязохме в Карпатите.Слязохме на гарата в Синая и веднага се сдобихме с карта на местната планина Бучедж.Атакуваха ни местни субекти даващи стаи под наем ,но оферираха шокиращи цени/стотици евро/ и ние бързо поехме към манастира Синая и дворците на румънските крале разположени малко по-нагоре по долината на р.Пелеш.Манастирчето е интересно без да е нещо особено – около него се е разраснал града след 1700г.Двореца Пелеш е наистина интересен комплекс в алпийски стил с много кулички, разположен на красива поляна и с чудесни гледки към карпатския дял Бучедж/Bucegi/ в чието подножие се намира.По нагоре по реката се намират и по-малките дворци.Свечеряваше и двореца беше затворен за посещение!Проблема с нощувката решихме като опънахме палатките в гората точно над двореца на място кално и наклонено-най доброто което открихме в района.

2.Ден втори.
Още на разсъмване вдигнахме шатрите и поехме към дворците.На Пелеш се спуснахме от задната страна – разбира се на два лъча.По поляната пред двореца тичаха огромни кучета – за щастие бяхме избегнали срещата с тях през нощта.Теодоси се беше впечатлил твърде много от дворците и беше отскочил да види другите два.Аз се мотах около Пелеш – направих някоя и друга снимка и си почивах.Програмата за деня беше наситена и се наложи да потеглим преди времето за отваряне на дворците.Поехме през градчето Синая към лифта за планината Бучедж-долна лифтена станция се намира почти в центъра.Местните бяха много любезни но не ползваха английски –освен влашки се опитваха да ни насочват с френски и други романски езици и най-вече с жестове.Достигайки лифта установихме че този ден е неработен- профилактика.Относително бързо се ориентирахме и хванахме маршрутка за съседното градче Бущени.Оказа се че всъщност сме имали късмет- нагоре по долината на р.Прахова пейзажа става наистина величествен.От Бущени на запад планината Бучедж се издига с почти отвесни назъбени скалисти склонове – увенчани с огромен кръст –паметник на загиналите през първата световна война румънски войници – фронта е преминавал по тези места, а трансилвания е била Австроунгарска.Лифта е идентичен със Синайския- 2 кабинки които се разминават на средата на разстоянието.Маршрута му преминава през страховити скали и се издига на стотици метра над долищата.Странното е че все пак долу има и пътека и по нея видяхме да се изкачват хора.Преминавайки над няколко водопада в горната част на трасето достигнахме и горната лифтена станция.От нея тръгва и друг лифт надолу и на запад към изворите на река Яломица-явно замразен от години/но не разграбен/.На десет минути път е хижата Бабеле/Babele/ –на около 2200м.н.в.Нарича се така по името на групите скални гъби и скали с други причудливи форми разхвърляни по билното плато в околността.Подкрепихме се с биричка и заслизахме към манастирчето Пещера яломицей/Pestera Ialomitei/.След немалко слизане достигнахме курортния район на манастирчето-долна лифтена станция и разположена до нея малка казарма на жандармерията, както и няколко хотели и новоизграждащи се параклиси.Заваля дъжд , но хората изобщо не се претесняваха и си работеха по строежите – явно тук вали доста и често.Преминахме красиво каньонче и достигнахме манастира.Интересното при него е ,че е построен в скална ниша , а църквицата е в началото на самата пещера.Теодоси не устоя на желанието и докато усетя плати на калугера входа за пещерата и се насочихме навътре.Пещерата не е нищо особено като образувания, освен това водата в нея е твърде много а и е благоустоена по най-примитивен начин на места потока се преминава по нещо като палети които частично потъваха във водата при стъпване.На излизане леко разочаровани, след като бяхме напсували калугера че ни провокира да влезем започнахме да обсъждаме времето.За наша изненада на сносен български той ни обясни че се очакват само леки превалявания, след което ни изпрати по живо по здраво с най добри пожелания към България и българите.Интересно е че манастирчето беше газифицирано, както и хижата Бабеле , както и всички къщи по трансилванските села.След кратък престой в едно от параклисчетата за да отслабне дъжда се заизкачвахме отново към хижата Бабеле, а от там между причудливите скали към хижата Омул – която достигнахме в късния следобед.Хижата е разположена на самият връх Омул 2505м.н.в., който е първенец на планината Бучедж, но далеч превъзхождан по красота от околните скалисти чукари.Странното на хижата е че е построена между самите скали на върха вграждайки ги в стените си.Тук направихме анализ на ситуацията и осъзнахме че нямаме време да траверсираме и слезем към селището и замъка Бран на запад – какъвто беше първоначалният ни план.Решихме да поемем на изток към градчето Предел от където на другия ден да слезем в Брашов.Полюбувахме се на гледките в околността – величесвения връх Скара 2426м.н.в.се издигаше на запад, от изток го конкурираше личния Букшою 2481м.н.в., през който минаваше и нашата пътека.На карта всичко се връзваше добре и от начало така и тръгна.След като превалихме Букшою обаче започна главоломно спускане през скалите.Целият източен склон на Бучедж към долината на р.Прахова е изключително стръмен и скалист-прекрасен но и измъчващ.Пътеката беше най екстремната маркирана пътека на която съм попадал.Вече си бяхме доста изморени а слизането ни довърши силите.Някой участъци в които бяха изпадали телените въжета ни отнемаха минути за всяка крачка.За капак нямаше и капка вода наоколо.Този дял от Карпатите е карстов , но дори и в гранитните дялове доловете задълбават рязко от билото , така че водата е на стотици метри надолу.Единствената компенсация бяха незабравимите гледки от и към скалите.С облекчение в сумрак достигнахме горския пояс и бяхме решили да къмпираме на първото място където излезе каквато и да било вода.За добро или лошо такава се намери чак при хижа Пояна изворилор – местност вероятно събрала всичката вода в региона.Хижата беше спретната –истинска хижа, а хижарите добронамерени , особено след като видяха как за минути погълнахме литри вода и бира за да се освестим.Стаята ни беше много прилична-двойка с отделен санитарен възел и си струваше парите.Бяхме гроги обръщахме чаши и консерви и се отплатихме на домакините с освинване на масичка , покривки , мокет и какво ли не.
3.Ден трети
След възстановителната нощ продължихме по пътя си към гр.Предел- през прекрасни иглолистни гори по изровена от кравите кална пътека.Преминавайки през бивше военно поделение обозначено на картата като кабана/хижа/Ванаторилор – но все още пълно с фатмаци и малко войска, поехме по показани ни от тях преки урви ,достигайки Предел достатъчно рано за да изпуснем за минути добрите транспортни връзки към Брашов.Имаше прескъпи интерсити влакове но ние дочакахме обедното рейсче.Предел е курортно градче на самия превал към Трансилвания.За около час достигнахме Брашов - динамично развиващ се град с много изградени и строящи се молове , представителства, индустриални зони и др.Слязохме в района на централната градска ж.п.гара – препотвърдихме си добитата от интернет информация за влакчетата за град Зърнещ и се впуснахме да разгледаме града.Новата му част не е нещо особено интересно , но старата –едно около тридесет хилядно градче долепено до новия голям град си струва да се види, защото носи духа на средна европа –крепостни стени , готически катедрали, кули и т.н.Късния следобед хванахме влакчето за близкото градче Зърнещ , с идея от там да траверсираме най-високия карпатски дял Фагараш от изток на запад.Преминахме покрай града и крепостта Ръснов – най голямата и интересна крепост в района/а и най-стара един от крайните римски фортпостове в Дакия/, незаслужено засенчена от близката крепост менте Бран – уж свързана с граф Дракула.Достигнахме Зърнещ - град подобен на огромно село, където се изпокарахме със спътника ми.Поехме по дълга десетки километри долина към хижа Плаюл фой/Plaiul foii/.По пътя имаше интересни дървени кръстове и изобщо масово и майсторско използване на дървото/дърворезбата/ за материал за огради , порти, покриви от дървени плочици .Достигнахме привечер и къмпирахме на поляна недалеч от хижата.
4.Ден четвърти.
Взехме погрешното решение да излезем директно на билото и да поеме по него на запад.На картата имаше маркировка но на терен се оказа доста остаряла , а пътеката слабо използвана.С облекчение достигнахме билната маркировка в района на вр.Тамашу маре 1735м.н.в.Хубавото беше че видяхме прекрасни гледки към планината Пятра краюлуй един страхотен варовиков гребен между планините Бучедж и Фагараш.Лошото че и билната пътека беше слабо използвана и горите растат на самото било скривайки насетне гледките.Скоро започнахме да спускаме височина защото билото тук пада рязко дори под 1400м.н.в. и за капак ни запука дъжд.На практика целия остатък от деня обикаляхме долищата около язовира Печеняга в изворната област на р.Дъмбовица,преминаваща през Букурещ в средното си течение.През големи сечища , прескачайки метрови купчини от клони, бъркахме и търсихме пътеката, попадахме на изоставени части от нея връщахме се да търсим нови маркировки със съдействието на местните говедари.Накрая всред най дълбоки лесове загубихме окончателно маркировките.Горите бяха огромни , а видимостта никаква.Виждахме на места по дърветата направени стълбички за изкачване нагоре и за поглед над гората , за жалост всички изгнили.Възникналото съмнение къде точно се намираме ни доведе до изтощителни разузнавания нагоре и надолу без път през сложния релеф.Едва привечер успяхме да излезем на билото и хванахме маркировката.Вървяхме до пълен мрак но въпреки това се наложи да къмпираме на мечите вървища в горския пояс и без вода наблизо.При следващи идвания в района обезателно следва да се избегне тази горска пустиня и от х.Плаюл фой да се върви по долината към х.Рударица и оттъм към високата част на билото.
5.Ден пети.
На разсъмване времето беше ясно и ни изпълни с оптимизъм.Поехме на запад и при кошара , която е била на ½ час от бивака ни се хигиенизирахме доволно.След кратко изкачване излязохме от горския пояс и навлязохме в същинската част на планината.Скоро набрахме височина и бяхме възнаградени с прекрасни гледки – на изток планинските дялове Бучедж и Пятра краюлуй, от юг алпийската предпланина на Карпатите Езер 2469м.н.в., и разбира се на запад Фагараш в цялото му величие.Море от остри и все още снежни върхове ни убедиха че няма да е лесно.Колкото по на запад отивахме , толкова по-красив, алпийски и труден ставаше терена.Нямаше никакви туристи а скоро разбрахме и защо.Юни месец е твърде ранно време за посещение на тази планина.Снегът е много и навят в улеи и по склонове което много затруднява движението.Билни/зимни/ пътища няма, вероятно поради непроходомостта на самите била, силно разчленени скалисти гребени, съответно няма и зимни маркировки.Билото на Фагараш прилича на гръбнак с посока изток-запад/или обратно/ съединяващ десетина перпендикулярно разположени планински масиви.Денивелациите при ходене по билото са големи, долините на реките са типично трогови - рязко задълбават в дълбоки долини.Има доста и красиви езера голяма част от тях все още в плен на леда през м.Юни.Климата е суров и дъждовен.Всеки ден след 13.00ч.ни валеше и то сериозно.
Преминахме покрай красивия връх Братила от който се отделя разклонението за планината Езер на юг, и след едноименната седловина , започна яко изкачване.Местните върхове Лудишору и Зърна са скалисти красавци.След подсичането на последния започна спускане към заслончето Зърна/Zarna/– занемарено съоръжение във вид на гигантска футболна топка.При обилния дъжд , който ни разхлаждаше в последните часове същото течеше почти от всякъде.При едно леко намаляване правихме героични опити да затворим по-херметически прозорците и основните дупки в тавана чрез лепене на найлони и др.подръчни материали.Всичко се оказа напразно и в края на крайщата палатките ни приютиха за нощта.Излишно е да припомням ,че без врачанската ракия похода щеше да продължи но определено нямаше да е същия..
6.Ден шести.
От сутринта влязохме в разногласие с моя съидейник.Настоявах за максимално ранно тръгване и изпълнение на туристическата програма преди следобедния дъжд – още повече че лягахме доста рано и отпочивахме добре.Не постигнахме консенсус и се разделихме като аз поех бързо на запад.Преминах през или подсичайки интересните върхове Лаота, Урлеа, Могош , като на юг остана гиганта Хартопу/2506м.н.в./.
, и в района на алпийските скални пирамиди Галашеску и Галбенелеле вече подтичвах пред настигащия ме от изток дъжд.В заслон Портила вищей/portila vistei/ в подножието на планинския първенец Молдовяну достигнах с първите капки – т.е. този ден отървах дъжда.Не така стояха нещата с Теодоси, който освен дъжд и суграждица се беше борил и с падащи около него мълнии.Една беше паднала на около 50м от него и той пристигна крайно развълнуван до заслона /часове по късно/.Заслончето беше много масивно, уредено , чисто, и топло.На масата беше постлана покривка с флага на европейския съюз в който Румъния беше влязла месеци по рано.Имаше доста и интересни карти на района.Ние бяхме единствените и по всички изглежда първите туристи за сезона – като не броим човека подготвил заслончето и разпънал румънския флаг на вр.Молдовяну, чиито следи виждахме в снега.Настанихме се удобно. Отвечер дъжда за малко спря и аз отскочих до острия вр.Хартопу урсилуй , наслаждавайки се на величествените гледки в тази най-висока част на Карпатите.
7.Ден седми.
За сутрешното хигиенизиране се наложи да бием доста път.Ледниците от които снощи черпехме вода бяха замръзнали нощес и се наложи да слизаме стотици метри надолу.След това леко и в добро време изкачихме вр.Вищя маре/Vistea mare/., и по страничното било отскочихме до Молдовану/Moldoveanu/ 2544м.н.в.- първенеца на северната ни съседка.След това подсякохме от юг вр.Учеа – по склонове с огромни земни пукнатини – готови свлачища и достигнахме красивия Подрагул и виждащите се в ниското едноименна хижа и езеро.Наоколо пасяха овце , което е доста учудващо в предвид на огромния наклон на склоновете.На запад пътеката подсича скалните грамади Арпашу маре/от юг/ и Арпашу мик/от север/ -досущ прилични на Пиринския Яловарник.Междувременно стана ранен следобед и дъждът започна.На Арпашу мик имаше стръмни ледени езици за преодоляване и същото стана с трепет и доста адреналин.След това чак до следващите масиви Турну въртопел и Карпа билото се понижава и става съвсем тясно.Движението е осигурено с телени въжета ,които при честите дъждове в района явно служат и за гръмоотводи.За щастие въпреки че валеше мълниите бяха достатъчно далеч, но на човек спонтанно му се приисква да преодолее този пасаж максимално бързо.В района на превала Портила арпашулуй/Portila arpasului/ съзрях червения покрив на заслонче на около 1км. на юг.Южните склонове на върховете Турну въртопел и Карпа също не са оказаха лесни за преодоляване – слизане и изкачване с цел преминаване ледените езици в по-тесни части , хлъзгане из калта по местата където няма сняг.Изморен и с изкривени щеки достигнах до замръзнало езеро от което тръгваше сняг във всички посоки по склоновете- там някъде беше пътя.Избрах най краткия маршрут към скалите и хващайки се за твърдото налучках и мястото където пътеката излиза от този циркус.Вече се надявах че Теодоси с когото се бяхме разделили преди два часа е проявил здрав разум и е слязал на х.Подрагул/Podragu/.След връх Карпа видях серпентините на шосето минаващо през планината Фагараш и скоро достигнах красивото/и незамръзнало/ езеро Карпа , около което бяха опънати няколка палатки – първите хора които виждах от няколко дни.Излязох от циркуса на езерото и започнах спускане в мъглата към х.Бъля лак/Balea lac/.Нямаше видимост но вече чувах гълчавата на много хора и музика.Бъля лак не е никаква хижа а луксозен мотел разположен на полуостров всред едноименното езеро.Съвсем наблизо минава шосето и ресторантите на комплекса бяха пълни с пируващи елегантни дами и господа.Дъжда беше поизмил калта от мен но все пак бях изподран ,окъсан и не съвсем на място.Преоблякох се и започнах да се възстановявам с биричка.За моя голяма радост /и изненада/ след около два часа се появи Теодоси – в прилично за момента състояние.Когато и той се посвести се разходихме из района – оказа се че има някакъв заслон в който можем да преспим , а самата хижа беше твърде скъпа за нашите бюджети.Пред тунела чрез който това уникално шосе преодолява най-високата част на планината имаше нещо като панаир- каравани , кебапчета , и големи прилични на тикви буци кашкавал и сирене.Хапнахме кебапчета , пихме бира и под ултиматум от страна на Теодоси взехме решение да се преустанови експедицията във Фагараш и да се спускаме към ниското.Така западната част на планината с най-красивия връх Негою/Negoiu/ 2535м.н.в. остана цел за следващи експедиции.Хванахме последния курс на лифта/тук лифтовете вървят по разписание/ и слязохме в района на голям хотел който също се оказа и пълен и неприлично скъп.Над него имаше голям и буен водопад.От хотела започна дълго трамбоване по шосето надолу към обозначен на картата къмпинг в подножието на планината.На свечеряване го достигнахме- добре че се големи юнските дни.Настанихме се в прилично бунгалце изкъпахме се и захъркахме.
8.Ден осми.
Слязохме в село Къртишоара – голямо живо село с евтино кръчме и газифицирани къщи.Нямаше обаче никакъв обществен транспорт за никъде и ни посъветваха незабавно да продължим пътя си и да достигнем шосето Брашов-Сибиу където минавали автобуси и можело да ни вземат и на стоп.След час бяхме там но след 2часа стояне се убедихме че няма нито автобуси нито милосърдни шофьори , още повече че не спираха и на разни бременни циганки които се появиха около нас.Тръгнахме към жп линията и успяхме да хванем влакче за Сибиу.Тук най-после налетяхме на цигания не по-малка от българската - мърсотия , викане , чалги.Освен нас по нормални хора бяха двойка англичани които се бяха опитали да правят трекинг из Фагараш но още по склоновете , дъжда, снега и гръмотевиците ги бяха отказали – сега отиваха към България и ние ги зарадвахме че по нашите планини макар и по-високи снега е по малко и не е такъв проблем.Гарата в Сибиу е грандоманска постройка която в днешни дни не може да се поддържа – започнал е някакъв безкраен ремонт и самата гара на този немалък град е сместена в едни бараки наблизо.След уговорки да не си тръгват по-рано служителите приеха раниците ни на гардероб и ние тръгнахме да опознаваме града –културна столица на Европа за 2007год.Старите части на града са наистина много запазени и интересни.Изглежда че в доиндустриалните времена Сибиу е бил по-голям и важен град от Брашов , защото постройките по центъра му са по величествени.Посетихме катедралата от чиято камбанария се вижда целия стар град , както и околността на километри наоколо.На площада пред известния дворец – музей Брукентал бяха оборудвани сцени за големи концерти.Разгледахме доста църкви , старинни улички с мостчета/галерии/ между къщите, крепостните стени –запазени в няколко участъка.След това хванахме автобус за гр.Дева в западната част на страната.Докато намествах раниците в багажника хората заеха местата и останах правостоящ.Теодоси предложи и до гр.Дева се сменяхме за сядането.Минахме през типични трансилвански и изобщо средноевропейски селища.В Дева видяхме само надвисналата над града скала с интересна крепост и трябваше да влезем в пазарлък с един трансилвански “бакшиш”, защото редовен транспорт до съседния град Хунедоара в неделя вечер нямаше.В крайна сметка се придвижихме на поносима цена и получихме някои указания относно последващото ни придвижване.Видяхме къде е автогарата и тръгнахме да търсим място за къмпиране някъде край града.Междувременно напазарувахме/градът е доста евтин/ и разгледахме бегло нещото заради което бяхме тук – замъкът Хунедоара- най-голямата , интересна и напълно запазена крепост в Румъния.Излизайки от града изгубихме доста време за да намерим добро място за палатки и накрая къмпирахме в кратера на една бивша кариера.
9.Ден девети.
Отупахме и събрахме палатките – които се оказаха затрупани от пласт циментова пепел от близкия циментов завод.Хунедоара е нещо подобно на Перник – не чак толко грозна но все пак е странно на кого е хрумнало да индустриализира това старо китно градче.Сего градът е заобиколен от заводи с огромни комини ,за щастие повечето неработещи.Замъкът Хунедоара обаче си е истинска атракция-разположен на хълм над града.Разгледахме го и тръгнахме да хващаме автобус към град Хацег и от там за с.Нукшуара – изходен пункт за планината Ретезат- третата висока част на Карпатите която смятахме да посетим.За жалост автобусчето за Хацег се оказа че тръгва от пред къщата на шофьора!След тичане наляво, надясно по данни на местните които го били виждали да минава от тук или там го хванахме на косъм.Минахме през доста градчета на областта Хунедоара – доста красиви включително самото Хацег.Дълбока провинция – организация на живота – българска.На автогарата в Хацег се оказа че няма транспорт за Нукшоара – т.е. интернет ни подведе леко.Тук обаче се намеси шефа на автогарата – усмихнат дебел влах с благ характер.Каза ни че ще намери превоз в ранния следобед като отклони едно от бусчетата за към планинските села , да мине и през Нукшуара.Настани ни в едно кафене на гарата и за наше добро ,започна да ни води разни шмекери за да ни превозят да Нукшоара по рано- доста от тях говореха сръбски-явно са въртели далаверки с Югославия – която не е много далече от тук.Всички обаждаха неприлични цени и ги отклонявах моментално.Шефа минаваше да види как я караме, обясни ни съвременното състояние на нещата , възхвали Чаушеску , рецитира ни стихове и ни пя песни.Междувременно ние с Теодоси се изпокарахме на тема кой е главния град на област Хунедоара.Аз знаех че е Дева, но Хунедоара е малко по-голям.Местните също казаха че Дева е административния център от който си вадят документи и т.н. но Доси беше непреклонен че не признава Дева за главен град.Поизнервихме се.Накрая Шефа ни изпрати на бусчето , даде инструкция на шофьора и поехме към планина Ретезат.Обиколихме сума селца и най-после достигнахме Нукшоара.Тук следваше да има туристически информационен център/според интернет/, но не го открихме, а и местните не знаеха нищо такова.Поехме по долината на реката към х.Каскада – разделени на няколкостотин метра.Гледките към острите върхове на планината са красиви.След малко ме настигна някакъв пикап на който беше качен Теодоси и любезния шофьор настоя да се кача и аз.Скоро достигнахме хижата – хижарката беше към петдесет годишна жена изключително бяла – усмихната и добронамерена.Много се зарадва че сме българи!Предложи да изчакаме и да ни откарат нагоре към х.Пиетреле с трактор!Отказахме и поехме пеш.Отвечер стигнахме хижата- малка с много бунгала около нея – повечето запуснати- прилича на лагер.Имаше хижари но решихме и къмпирахме на полянка в района.
10.Ден десети.
Щурмувахме планината по трудния път през връх Ретезат.След горския пояс последва голям камънак по билото и тежко ходене.Отново се разделихме с уговорка да се съберем на езерото Букура , с тендеция да имаме по-разтоварващ ден.Връх Ретезат 2482м.н.в. е внушителна пирамида дал името си на цялата планина.След върха достигнах бързо вр.Букура /2433м.н.в/ от който започва и слизането към едноименния циркус.Гледката беше красива – множество езера и сред тях огромното Букура/Bucura/ 105декара/550/225м./, край което има заслонче и оградени с камъни места за опъване на палатки.Стана ми приятно да се търкалям на слънце , хапнах , плациках си краката в езерата.Теодоси не се появяваше.Обиколих района на езерото но се отказах да захождам на запад към несъмнено красиви части.В късния следобед в мястото за къмпиране се появиха чехи и казаха че Теодоси поръчал да ми предадат че се е отклонил от плана и отишъл на вр.Пеляга/Peleaga/ 2509м.н.в.-първенеца на планината.Отвечер се появи и самия Доси.Деня беше чудесен но аз го ползвах повече за релакс.Въпреки че Ретезат е почти толкова висока колкото и Фагараш, явно климата тук е много по-мек почти нямаше сняг, а и имаше доста туристи.Изобщо карпатските дялове са коренно различни планини , като посока на разположение, геолошки строеж, външен изглед и климат.
11.Ден единадесети.
Доси беше изпълнил програмата и каза че ще релаксира и по-късно ще слиза към х.Бута/Buta/ – в южната част на планината –изворите на р.Жиу.Аз се насочих към Пеляга – за жалост деня не беше слънчев като предния.В мъгла достигнах първенеца и продължих по билото на изток.Скоро стигнах и неговия близнак острия и скалист Папуша/Papusa/2508м.н.в..Мъглата се раздигаше и от време на време се любувах на импозантни гледки.В района има доста и красиви езера.Преминах вр.Костура и достигнах седловината Плаюл/Plaiul mic/ от която започва стърмно спускане към х-Бута.Там заварих Теодоси – хапнахме и продължихме надолу през хубави иглолистни гори по земен път.Скоро достигнахме вилни зони и след малко каньонче р.Бута ни доведе до р.Жиу и оживена курортна зона.По шосето поехме към с.Камполуй неаг и хванахме автобус за гр.Лупени – по долината на Жиу – миньорски край позападнал доста – по цялото протежение на чистата река хората се къпеха.След 5минути се прехвърлихме на маршрутка за гр.Петрошани –център на района – също западнал.Хванахме вечерен влак за Крайова- появи се с голямо закъснение и беше мръсен.Хората в него също.Пролома на р.Жиу е красив –подобен на Искърския.След навлизането ни във Влашката равнина се появиха и мизерни селища –мръсни и с много цигани и ни поразвалиха впечатленията от Румъния.Стигнахме в Крайова към полунощ , а влакчето за Калафат беше в 5.30ч.Не работеше гардероб на гарата и с раничките поехме към центъра.Може би и от умора но не останах с добри впечатления от града.Безспорно голям и оживен централните си части но неуреден и с невзрачна периферия.Не може да бъде сравняван с Варна или Пловдив, въпреки че по население ги доближава.Чак до към три след полунощ движението и оживлението по центъра беше голямо.
12.Ден дванадесети.
Поехме с влакчето към Калафат – нищо за отбелязване ,както и в самото градче.Отидохме все пак да го разгледаме и сменим останалите леи.Така изпуснахме един курс на ферибота и настана голямо чакане.Вървеше само едната платформа , а откъм България нямаше трафик и въпреки опашката на румънския бряг платформата стоеше на българският докато се напълни, за да не преви празен курс.Цялата тази система изглежда крайно затормозяваща трафика , а от работа по дунав мост 2 нямаше и следа.След часове висене край Дунав се натоварихме на платформата и стъпихме на родна земя.
Изморени , доволни , готови за нови прояви.