Македония - Пътепис - Скопие 09.2008г.

Скопие - старият мост на Вардар.

Скопие - мостът на Вардар.

Скопие - старият мост.

Скопие - планината Водно

Скопие - паметник на Скендербег.

1.Ден първи.
След дълга подготовка и сериозно текучество на екипажа и отлагане на старта, на 20.09.2008год./събота/, потеглихме на експедиция Македония-Гърция 09.2008г.Състав –моя милост- идеолог на похода, Оля –технически организатор, Стоян –фотограф, и Никола-шофьор и фотограф.След като успяхме да затворим багажника на колата, изпълнен с раници, ранички , чанти ,бивачни тулсове и т.н.започнахме методично да се придвижваме към метрополията на съседна Македония-Скопие.Безинцидентно достигнахме ГКПП Гюешево/Девебаир , като преминахме същото бързо и безаварийно.Започна спускането към Крива паланка , по тясното шосе свързващо столиците на двете братски държави, което този път ми се видя по-занемарено и цялото на закърпени дупки.Изобщо целият този край на Македония, оставя нерадостното впечатление на упадък – липсват нови строежи , селищата имат беден вид.След излизане от гористата област по склоновете на Осогово се навлиза в зоната на някакво каменисто , неплодородно плато разсечено от суходолия, обрасло с оскъдна растителност от храсталак и редки разкривени дървета.Селищата са малки и малко.Не сам попадал на подобна полупустинна ,карстова зона в България.След Куманово пейзажът живва.Започват да се появяват големи селища с нови и големи джамии.Това е “фронта” на размириците разтърсили Македония в началото на новото хилядолетие.Към обяд бяхме в Скопие и веднага се насочихме към чаршията.На един от съекипниците абсолютно не се понрави гледката на 10-ината джамии в квартала, както и цялостната ориенталска обстановка.Въпреки това разгледахме забележителностите –хамами, керван сараи, дюкяни – особено впечатляващи златарските.Посетихме църквата св.Спас прочута с иконостаса си и с гроба на Гоце Делчев, погребан в град който не е посещавал , за да служи на кауза която не е споделял приживе, и достигнахме скопското кале.Гледките към стария мост , новия център, планината Водно и почти всичко по-интересно в Скопие бяха добри и ги увековечихме с дружно щракане на фотоапарати.Преминахме по стария мост с наскоро поставен паметник указващ годините на строежа и реконструкциите на съоръжението, и достигнахме централния градски площад, изграден в доста социалистически стил.Изобщо новите строежи в Скопие , за добро или за лошо ,са десетократно по-малко отколкото в София и градът има леко “застаряващ” вид.Няма обаче и гиганските и неприветливи панелни гета на нашите окръжни градове – още един повод за югоносталгия –нормалното състояние на местните.След като преценихме че не ни се гледа повече Скопие, се насочихме към каньона Матка , приказно място на около 20км.от столицата.Дебита на реката Треска “виновница” за величествения , залят от водите на изкуственото езеро каньон беше относително слаб, но реката беше все така невероятно чиста и синя.Хапнахме в района на Планинарския дом – съживен и възроден от пустощта от времето на предишното ми идване и се отправихме по всечената в скалите крайбрежна пътека.По край нас преминаваха лодките откарващи туристи по езерото , към пещерите, и изобщо цялата местност имаше по-ведър и оптимистичен вид отпреди 2 години.За жалост времето напредваше и ни караше властно да потеглим на запад към Мавровско езеро локацията на нашият проектобивак.Излязохме на магистралата към гр.Гостивар прочута с безбройните си пунктове за събиране на толтакси – за радост дребни.Селата в Тетовския и Гостиварския край са многобройни “украсени” с безчет нови джамии за огромна изненада и неудоволствие на “негово художество” – съекипника Стоян изразено с постоянна повтаряне на въпроса “Ясене къде ни доведе” .След Гостивар покрай изворните потоци на Вардар навлязохме в християнския остров всред албанското море – района на Мавровско езеро.Скоро намерихме и перфектното място за бивакуване на западния му бряг- равно ,меко, досами чешма и аха всичко да се подреди отлично ,осъзнахме че бурния вятър и хлад/на 1200м.н.в./, ще ни лиши от комфорта на пълноценната почивка.Затова отново през язовирната стена започнахме спускане към манастира св.Иван Бигорски където решихме да търсим подслон.Долината на Мавровската река е тясна и красива но след вливането и в река Радика пейзажа става още по-величествен –все пак сме в самото подножие на славната Кораб планина.Клисурата Барич е тясна, дълбоко всечена с много стръмни спусъци и откъм Кораб и от към Бистра планина – което обяснява защо напълно липсват туристически пътеки за изкачване на Бистра откъм реката.Достигайки отклонението за манастира започнахме много стръмно изкачване към обителта -в рамките на около 1 км.път се преодолява вероятно не по-малко от 250м.денивелация.Това ме изненада макар че бях виждал доста снимки от този прочут и може би най-голям манастир в Македония – представях си го в широка речна долина нещо като Троянския манастир , на когото всъщност доста и прилича св.Йоан.Но не -разположен е на тераса над дълбоката речна долина с прекрасен изглад на запад към планина Кърчин, като далече в дъното на долината на север се виждат и исполинските върхове на Кораб.На срещуположния планински склон са разположени 3 албански села и ходжите често се “надпяваха” с камбаните на величествения манастирски храм известен с най-хубавия иконостас в Македония дело на местните дебърски майстори.Успяхме да измолим подслон за вечерта , но игуменът многократно ни обясни че някъде недалече имало и хотел и ако сме искали да се веселим по-добре било да отидем там.Манастира много ни хареса и решихме да останем тук , а цената /освен по 10евро на калпак/ беше , че се включихме в богородични пости т.е. забранено ни беше , пиене , пушене , снимане на хора от манастирското братство, вдигане на шум и естествено употреба на месо.Нашата спътница беше отделена в друго спално помещение и дооблечена по подобаващ начин с пола до петите.Въпреки ,че се опитахме да сме коректни към обичаите на домакините , малко нарушихме канона , като ядохме яйца – нещо което впоследствие се оказа неправилно.Бяхме поканени на сутрешна служба от 5.30ч. ,възможност от която ние не се възползвахме.
2.Ден втори.
След събуждане хапнахме и плъзнахме да доснимаме каквото можем.Влизах и на службата която продължаваше вече няколко часа!За жалост се чувствах като истински езичник сред тази малка но добре познаваща процедурите на литургията християнска общност, а и не можах да разгледам от близо иконостаса.Разпитах чувара/пазача/ на манастира ,който се оказа от селата около Кораб , и той ме увери , че вече не било проблем да се посещава тази най-алпийска македоно-албанска планина , въпреки че е гранична зона разрешения се издавали безпроблемно в самата застава!?Дано е прав , но не бих заложил на това.След повторна закуска , потеглехме към района на гр.Дебър.Долината на р.Радика постепенно се разширява , до момента в който тя се влива в язовира , обединявайки в него водите си с р.Църни/Черни/ дрин.Шосето минава през доста голям мост над язовира – над залива залял долината на р.Радика , а отсреща се виждат странни наслаги от сяра от вливащи се минерални извори.След стръмно изкачване пред нас се показа гр.Дебър – доста приветлив с много джамии , но и църкви.Преминахме язовирната стена недалеч под която Черни дрин преминава на албанска територия и продължихме нагоре по долината към гр.Струга.Имаше интересни заливи, но като цяло долината е тясна и не много забележителна.След още един язовир, до чиято стена ни беше забранено да приближаваме достигнахме и гр.Струга.Разгледахме мястото на оттока на Охридското езеро – т.е.извора на Дрин , както и самата река красиво преминаваща през града.Дебита беше доста по-слаб от обикновено , а града като цяло малко неприветлив и сив след приключване на летния курортен сезон.Затова бързо се насочихме към Охрид.За наша радост времето беше перфектно , езерото лазурно и настроението точно такова каквото трябва да бъде в този забележителен град.Пръснахме се по групички и обиколихме старата част, до църквичката св.Йоан Канео и после през археологическите разкопки на хълма Плаошник към Самуиловата твърдина.Последната беше пълна с български туристи плюс малко сръбско малцинство.Приемаха плащане в левове и изобщо в Охрид не се чувстват антибългарските настроения , вероятно заради икономическата полза от българския интерес към града – но дано не само затова.Ободрихме се с кафета на крайбрежната алея , и през Билянини извори се насочихме към манастира св.Наум на южния бряг на езерото, през цялата охридска ривиера.Още не спрели ни атакува един стар “капитан” на гемия и докато се осъзнаем плувахме в езерото срещу древната обител.Разглеждайки забележителностите се осведомихме и за настоящето на този край – оказа се че туризма е единствения поминък , рибарството е силно пострадало от забрани за ловене на някои видове риба и накратко положението е лошо.Стария рибар завиждаше на българите, че са оцелили правилната посока и са в Европейския съюз.След акостирането разгледахме манастира и прекрасната област на изворите край него.Отново притиснати от времето се насочихме към град Битола и намиращана се над него хижа Копанки.Пътят ни беше панорамното шосе свързващо Охридското с Преспанското езеро през планината Галичица.След кратко спиране на параклисчето на превала между двете езера се сбогувахме с по-красивото от тях/от 1км.височина/, както и с морето от остри албански върхове на запад.Слизайки на изток преминахме през западналия курорт Отешево на преспанския бряг , и през ябълковата градина на Македония –Ресенското поле се прехвърлихме в пелагонийското поле до гр.Битола.Не остана време , а и желание у съидейниците за по-детайлно опознаване на втория по значение македонски град.Поехме по стръмното шосе към ски центъра около хотел Молика.След 20 минути “пешаченье” се озовахме пред хижа Копанки – считана за лице и гордост на македонските хижи и наистина гостоприемно подслонила ни след проблемна нощ с ураганни ветрове през лятото на 2006година.Хижата е нелоша постройка но по лош македонски обичай няма постоянен хижар.Същият идвал денем , продавал вино и ракия на минаващите туристи и си отивал вечер – т.е. бяхме го изпуснали.В нарушение на разпоредбите за къмпиране в национален парк , разпънахме “шатори”/палатки на македонски/ до хижата ,и се подготвихме за хладната нощ с подобаващо количество червено вино.”Негово художество” прави доста снимки на седянката ни -на дълга експозиция от статив и се получиха ефектни кадри на размити призрачни образи - нарекохме ги “Срещата на душите”.В ранните часове на следващия ден изчерпахме дневния ред за деня и се разотидохме по палатките.
3.Ден трети
След кратка физзарядка се подготвихме за изкачване на първенеца на планината Баба – личния връх Пелистер 2601м.н.в.Това реално беше и началото на планинската част от експедицията.Естествно избрахме най-стръмния и интересен път до целта.Склоновете на планината Баба са покрити с най-голямата в света популация от бяла мура , наричана на местния език молика.Още по-забележителни са тези красиви гори на фона на недостатъчните горски ресурси на югозападната ни съседка.През горския пояс пътеката се изкачва леко с множество щадящи туриста серпентини.Излизайки над гората обаче човек попада сред едно каменно царство-гигантски морени са покрили целият рид до самият планински първенец.Баба е най-туристическата планина на Македония а използваната от нас пътека е добре маркирана и на трудните места обезопасена с малки виаферати.След тягостно навлизане във форма, релефа е стръмен и определено труден ,достигнахме и до момента в който късмета с времето ни изневери.Спусна се мъгла а и вятъра се усили.Един от нас даде кръгом към Копанки.Преминавайки покрай и през окопите на българските войници от първата световна война, чиито фронт доста дълго се е задържал на това било , можахме да оценим издръжливостта на последните.До котата на Пелистер достигнахме доста доста охладени.От постройките разположени на билото ни поканиха за кратко да влезем на завет , дадоха ни печатите от върха и някакъв тефтер в който туристите пишат глупости –и ние направихме същото.След кратки консултации с домакините преценихме , че ще е по-добре да не се спускаме по същия път през мокрите и опасни морени, а от понижението между вр.Пелистер и северният му съсед вр.Илинден взехме курс наляво към циркуса в който през войната е имало полева болница.След изненадващо дълго слизане достигнахме до черният път свързващ района на хотел Молика със станциите на върха, и след подсичане с леки изкачвания се върнахме до “базовия лагер” на х.Копанки в ранния следобед.На хижата цареше оживление – търчаха украинки на различна възраст, някои наметнати с одеяла и слушаха български фолк!Появил се беше и стопанина на хижата –субект подобен на Дани де Вито, а пропусналият срещата с вр.Пелистер Стоян беше успял да влезе в контакт с местните и да обсъди сложни политически и исторически въпроси.Никола изпадна в съмнение относно здравето на автомобила и слезе за консултации в гр.Битола.Зачакахме пиейки биричка!Украинките си заминаха а вестите за автомобила бяха успокояващи.Беше късно за тръгване към Гърция и останахме да нощуваме на хижата-единствените нощуващи и това не се понрави на Дани де Вито, принуден да остане заради нас.Въпреки това си направихме прилично джамборе.
Денят беше относително успешен – изкачихме върха , но не видяхме много – а гледките са вълнуващи/по спомени от 2006год./
4.Ден четвърти.
Поредното слизане до колата – сместихме някак си всички багажи и взехме курс към Гърция ,с цел да атакуваме планината Пинд , и в частност нейният първенец вр.Смоликас.Петнадесетте километра от Битола до границата преминават през плодородната Пелагонийска долина – селищата имат по-проспериращ вид, земята прилежно обработена – плавен преход към Гърция.За жалост било писано да видим Гърция едва привечер и то на стотици километри от тук.След идентификацията ни като бугари македонския митничар заядливо ни припомни някой македонистки тези за балканската история – естествено без възражения от наша страна.В края на краищата се оказа че гръцките митничари стачкуват неизвестно до кога и ние не можем да преминем границата с автомобил!Посъветваха ни /гръцките митничари говореха българо-македонски/, да отидем до Кулата и от там безпроблемно можело да влезем в Елада.Поради липса на алтернатива и след кратко обсъждане продължихме македонското ни турне.Отново Битолските сокаци-няма обходен път и не след дълго преминавахме покрай гр.Прилеп ,овенчан с островърхите Маркови кули.Покраи скалистата Бабуна планина , превалихме прохода Плетвар и започнахме дълго спускане към гр.Кавадарци , основният винарски района на Македония.От съседното градче Неготино взехме курс по течението на Вардар, по шосе досущ приличащо на магистрала.След десетина километра обаче спряхме пред светофар, магистралата се превърна в шосе и то не широко – освен това ремонтирано в момента.Ремонтни дейности течаха по почти всички мостове на основния път между Македония и Гърция.За щастие трафика беше съвсем слаб – дали заради стачката на гръцките митничари или заради влошените отношения между съседните балкански държави?Единственото което следва да се отбележи по пътя е природният феномен Демиркапия – истинска порта -исполински скали притиснали реката Вардар, а шосето преминава през тунели на левобрежната скала.След също незабележителното градче Валандово , прехвърлихме най-западните гънки на Беласица и се спуснахме към Струмица , а оттам директно към РБ.Македонската граница преминахме лесно, само митничарите искаха да видят кой субект носи фамилията Комитски.На нашата граница се натъкнахме на някакви сложни процедури – разнасяхме някакви флашки по различни гишета с вероятна цел да се провери за платени винетки или бог знае защо!Въпреки че селцата около Петрич са оживени по българските стандарти , имат доста по-занемарен вид от македонските.Самият Петрич наподобява разраснало се село – стръмни сокаци, липса на планировка в резултат трудна ориантация.Все пак хапнахме и пийнахме славно и дозареждайки провизии поехме на юг.Гърците строят ускорено магистрала от Солун към България и като че ли наполовина е готова.Подминавайки Солун решихме че имаме време и сили да достигнем х.Спилиос агапитос известна като рефюдж А, в самото сърце на планината Олимп.След градчето Литохоро преодоляхме и криволиците на шосето до паркинг Приония ,на около 1100м.н.в.Чешмата на паркинга вероятно е единствената във високите части на Олимп, или поне по нашият път.След поредно пренареждане на багажите мобилизирано се отправихме нагоре.Пътеката е тип екопътека – парапети ,стъпалца и т.н. което подпомага изкачването , но пък и денивелацията е сериозна.На смрачаване забелязахме високо над нас светлините на хижата и плетейки крака в камънака накрая я достигнахме.Самата хижа е много спретната и чиста , но вода за къпане нямаше поради сушата в района, а течащата леко от чешмата се оказа негодна за пиене.Нощувка 12евро+питейна минерална вода.Реда е железен- малко след 10ч.изгасиха осветлението и се отправихме към леглата.
5.Ден пети.
Вълнуващ изгрев над долината – море обаче не видяхме.
Започнахме изкачване към първенеца Митикас 2917м.н.в.Времето беше добро –настроението също.В добро темпо достигнахме възловият връх Скала.Пред нас беше внушителната каменна пирамида на Митикас.Хижарите ни бяха обяснили че от началото на седмицата скалите към върха били замръзнали и едва няколко планинари с осигурителни въжета успели да се изкачат.За щастие топлия вчерашен ден беше свършил отлична работа и скоро почти без съприкосновение със сняг изпълзяхме на “Трона на боговете”- събитие полято с врачанска ракия.Прекарахме доста време на върха при учудващо топло време и пълно безветрие.С неудоволствие се върнахме на Скала и оттам на втория по височина връх Сколио 2911м.н.в.На обяд бяхме вече на хижата а след това обратно към Приония – пътя определено си е дълъг и не лек.След кратко кафепиене на мегдана в Литохоро се спуснахме на морето под крепостта Платамон , а някои от нас дори поплуваха.Поради хроничния недостиг на време потеглихме към Каламбака.По пътя спряхме на скалната църквичка в каньона Темпи интерестно място с голяма чиста река/Пиниос/, свещени извори, красиви скали и т.н.В гр.Лариса ни посрещнаха предсказаните от синоптиците валежи.До Каламбака видяхме основно мъгла и дъжд.Щастливо открихме къмпинг с бунгала на входа да градчето!Настана ударно хигиенизиране и след това традиционният вечерен купон.
6.Ден шести.
Не спря да вили цялата нощ!На сутринта също!Частично разколебани поехме към манастирите Метеора.Преминахме покрай манастира св.Стефан- още не отворен за посетители, спряхме и в близост до св.Троица – снимахме с променлив успех и накрая паркирахме пред манастира Метаморфозис/преображение/ , наричан още Великия метеор.Аз се отделих от колектива и се върнах към манастира св.Варлаам – отлостих си манастирските двери и започнах интензивно разглеждане.Явно не беше ден за посещение на тази обител и скоро бях открит и изхвърлен по нехристянски начин от манастирското братство.Бързичко се върнах към Великия метеор и се присъединих към съидейниците.Метеорите са забележително място при всякакви метеорологични условия и все пак при нормална видимост щеше да е още по красиво.По време на спускането към градчето Кастраки спирахме за няколко фотосесии в района на манастира Русану.Мъглата периодически се раздигваше придавайки особена мистика на и без това странните скални форми.Казват че такива валежи и мъгли са рядкост за района т.е. ние сме щастливци да го видим и в този вид.В центъра на Каламбака ни посрещна Хари ,колега на Оля –приятен тип който още пролетта ни беше изнамерил сума карти на заобикалящите Тесалия планини.На това отгоре ни съобщи че валежите поетапно спират от запад на изток и в Епир – нашата следваща цел вече е слънчево.Ободрени се насочихме към регионалната столица Янина.Пътят дотам е страшен но славен- високият проход Катара с безбройните му серпентини и бездънни пропасти.Пътните условия бяха лоши – мъгла, мокър път, постоянни завои.На най-високите места пътя беше обозначен с високи колчета – вероятно пада доста сняг по тези места.Възникнаха разногласия относно това коя е подходящата скорост за движение.След градчето Мецово видимостта се подобри гледките станаха величествени.С цел облекчаване на транспортните връзки с изолирания в миналото Епир, гръцката държава се е заела с мегапроект – магистралата Егнация одос/Вия игнация/ като за целта масивната планина Пинд е разпробита от повече от 70тунела!В момента на ход е свързването им с мостове и след вероятно година –две трафика от Турция и източна Гърция за Европа окончателно ще се насочи оттук, заобикаляйки разбитите български шосета.Следобяда влязохме в красивата Янина от юг защото пътните карти на района остаряват бързо и нашата предполагаше да влезем от север.Града е разположен на брега на едноименното езеро – по-малко и не така бистро и лазурно като Охридското, но все пак придаващо особена атмосфера.Янина има красиви крайбрежни паркове, стара цитадела с няколко джамии и т.н.византийски музей с разположени зад него стари топове.На съседния хълм ,всред някакви средиземноморски иглолистни дървета е издигната джамията на Али паша-самостоятелен владетел на този край в началото на XIX век.В архитектурата на старите квартали се чувства близостта на Албания, а новите са оживени- гръцките градове изглеждат по-големи от равностойните им български.Потеглихме на север към областта Загора –край с уникална природа и архитектура на тридесетината си селца.Целта ни беше каньона Викос, гигантска урва вписана в книгата на Гинес като най-дълбок каньон 900м.при отстояние на ръбовете на скалите 1100м.и далжина над 10км.След преминаването през с.Монодендри спряхме на странно паркингче в близост до ръба на бездната – обгледната площадка Оксия.Въпреки предварителната информация усещането е неочаквано и неописуемо, невероятно дори за човек отрасъл във Враца и многократно обхождал ръба над Вратцата.Въпреки очевидното напредване на времето нямахме сили да се откъснем от бездната!На това отгоре след връщането в Монодендри отидохме до още една такава площадка до манастирчето св.Параскева на ръба на каньона и в самото негово начало.От манастирчето следва пътека изсечена в скалата – на около 500м.над дъното.Каньона Викос просто трябва да се види.По тъмно тръгнахме към село Папиго в планината Тимфи.Чак сега осъзнахме че ни предстои спускане от ръба на платото до река Викос и последващо изкачване на другия склон т.е. километър надолу и след това нагоре!Особено изкачването беще почти вертикално.Не съществуват такива пътища в България.Достигайки село Папиго просто налетяхме на къщата в която щяхме да пренощуваме.След кратък пазарлък влязохме в много приятно семейно хотелче напълно заслужаващо всяко от по 15-те евро които платихме за нощта.Най-учуден бях от голямата библиотека изпълнена с поредици от енциклопедии и други забележителни книги, и това в селце с около 50-ина къщи.Любезния домакин ни отведе до местното кръчме ,стилно и много приятно място в което пожелахме да пийнем по бира.Нямаше нищо общо със селска кръчма в България ,нито като обстановка , нито като клиентела , а бирата струваше 3-4евро.
Невероятно наситен ден-решителен за експедицията, от тук насетне несъмнено успешна.
7.Ден седми.
Цел –опознаване на планина Тимфи с първенец вр.Гамила 2497м.н.в., считана от мнозина за най-красивата в Гърция и надвиснала със скалистите си зъбери над селцето което ни подслони за нощта.След закуска и обилно гръцко кафе приготвено от домакина ни поехме към съседното село Микро папиго, а от там към хижа Астрака, до която достигнахме учудващо бързо и лесно.Отправихме се към Гамила-самата планина Тимфи прилича в билната си част на скалисто плато завършващо от юг с каньона Викос , а на север с каньона на река Аоос и огромните зъбери на Гамила и съседните му чукари.Скалите в платото са много интересни с огромни кремъчни ядки , с камъни изглеждащи като застинала на кълба лава.Излязохме на северния ръб на планината, по лошо маркираната пътечка и започнахме движение по него надясно към вр.Гамила.Докато от юг беше слънчево , то на север цялата долина на река Аоос беше изпълнена с мъгли и колкото и да чакахме да се вдигнат , не успяхме да надникнем на повече от няколко стотин метра в бездната под нас.От Гамила се разделихме и аз поех към връх Астрака , а моите съекипници към хижа Астрака с цел консумация на бира.На върха се покачих бързо но масива се оказа твърде обширен и мина доста време докато кацнах на скалите непосредствено над хижата.Имах късмет да хвана и добра видимост и разгледах , езерото Драколимни на съседния склон, дола слизащ към манастира Стомио , живописно разположен над каньона на р.Аоос, както и самият каньон.Дано някога имам възможност за по-обстойно запознаване с Тимфи.Слизането от Астрака се оказа по-трудна задача от изкачването.Вървях доста километри по масива , надвесих се над скалите възвисяващи се над с.Микро папиго, но така и нямаше пътечка която да ме свали през скалния венец.В крайна сметка избрах един очевидно проходим ръб и внимателно заслизах.Когато все пак слязох на пътеката дадох тръс притеснен че закъснявам и бавя експедицията.За щастие настигнах дружината на една чешмичка високо над селата.Слязохме до колата и отново започна упражнението по спускане 1км.надолу до р.Викос, последвано от аналогично изкачване до с.Аристи – т.е. нашия снощен път.Гледките към края на каньона Викос бяха величествени.Самото селце Викос е кацнало на един връх точно срещу изхода на едноименния каньон.След Аристи отново пътят отново слиза на река Викос.Този път слязохме да я огледаме в района на старинен гърбав мост, каквито има доста в района.Невероятно синя , многоводна и дълбока с изградени трасета за водни спортове.Отвечер достигнахме градчето Коница,разположено на изхода на каньона на река Аоос/по-известна с албанското си име Вьоса/ коята за разлика от притока си река Викос беше размътена.Местния старинен мост е голям, но не толко красив както моста на р.Викос.Заредихме провизии и се насочихме към хижа Смоликас в подножието на нашата следваща цел.Пътят отново се оказа много стръмен , с големи денивелации.След като най-накрая заобиколихме непристъпната планинка Трапезица ,от юг пред очите ни се разкри невероятна гледка –северната стена на Тимфи, зъберите по които се катерехме преди няколко часа - вече освободени от мъглите.По тъмно достигнахме черния път за хижата и след мъчително придвижване по него достигнахме почти до самата хижа.За жалост тя се оказа заключена и се наложи къмпиране на полянката пред нея.Запалихме огън , хапнахме и пийнахме вино.Денят беше натоварен/особено за шофьора/ , но пълноценен.
8.Ден осми.
Събуждане на пренощувалия в колата Стоян, закуска и щурм на последната планиска цел за експедицията –първенеца на втората по височина планина в Гърция Пинд, връх Смоликас 2637м.н.в.И тази планина има хубави иглолистни гори.След достигане на билото без големи денивелации се достига тукашното езеро Драколимни т.е.Драконово езеро.От тук започва стръмното изкачване на Смоликас.За около ½ час достигнахме заветната цел –макар и в мъгла се видя че билото на изток е по високо и скалисто от западното по което се изкачихме ние.Метеорологичните условия не предразполагаха заседяване на върха , започнахме спускане, събиране на палатките и след кратко заседание решихме да се оттеглим на изток към град Гревена на магистралата Виа егнация.Това се оказа доста по-трудно на практика.Пътя планински , денивелациите зверски, пътя покрит с паднали при дъждовете камъни.Тук видях и най невероятните завои свалящи директно пътя на десетки метри надолу.Невероятно е също че в тези планински дебри имаше доста селца и то с проветливи къщи и млади хора.Най после достигнахме и ски центъра Василица , разположен на превала между Епир и Македония.Оттук нататък пътя що годе се нормализира и скоро достигнахме Гревена.На магистралата отново ни запука дъжд, но съвсем скоро по тези места беше валял силен град и всичко беше бяло – разминахме се с току що станала верижна катастрофа.По течението на р.Бистрица/Алиакмон на гръцки/ достигнахме Бялото море южно от гр.Солун.Затърсихме място за нощувка но сезона беше завършил и това не се оказа лесно.Накрая се установихме на хотел на север от Катерини.Набавихме провизии и отидохме да се топнем в Егея.Морето беше изненадващо плитко –на стотици метри навътре едва достигаше до кръста!Водата солена.Леко разочарование.Традиционния лек купон.
9.Ден девети.
Рано потеглихме към Солун.За щастие в неделния ден движението не беше силно и леко стигнахме до панорамната Горна крепостна кула/Тригоно/, на крепостта опасваща старата част.След това се спуснахме и паркирахме до църквата св.Димитър.Присъствахме на литургията в този прочут храм, след което продължихме пеш опознавателния тур из Солун- римските руини, Бялата кула , крайбрежната улица, площад Аристотел. Валеше леко.Към обяд поехме към дома след леки затруднения да излезем от Солун.Отбихме се и в гр.Серес за по кафе, и сетне влязохме в България.Някак неусетно се оказахме в Мелник , където пихме кана вино в чест на успешната експедиция.За жалост се полакомихме за впечатления и отскочихме и до Рилския манастир.Това предопредели и среднощното ни прибиране във Враца.
Изморени , доволни , готови за нови прояви.