манастир св.Никола с.Шишево.
планинарски дом Матка от манастира св.Никола
Язовира Матка на р.Треска.
църква св.Андрей.
Пътеката край езерото Матка. Пътешествие Македония м.08.2006г.
През месец Август на 2006г. се създадоха всички предпоставки за реализация на отдавнашната ми мечта - опознаване на планините и градовете на близката и далечна република Македония.Маршрута беше определен – т.н. Западна трансверзала – традиционен в миналото поход по билото на славната Шар планина от връх Люботен на изток до Мавровското езеро на югозапад, района на столицата Скопие , както и разбира се бисера на македонския туризъм Охрид.И така една августовска сутрин със стария планинар Теодоси хванахме автобуса за град Скопие и без особени проблеми в ранния следобяд бяхме на автогарата в македонската столица.Там ни очакваше нашият съидейник Боголюб , активист от местното туристическо дружество Кораб.Същият ни даде копия на топографски карти на част от местата които смятахме да посетим - в Македония няма издадени туристически карти и пътеводители, както и ценни напътствия за престоя ни в страната.След това се спуснахме да разгледаме старата част на Скопие – чаршията с многобройните и джамии, дюкяни , кервансарай и т.н. ориенталски паметници.Посетихме и църквичката св.Спас , прочута с иконостаса си и с гроба на Гоце Делчев.Тук се наложи да вляза в спор с уредника на музейчето към църквата – естествено агресивен македонист , който се превъзбуди като видя “бугари”.След това обходихме Скопското кале , старият мост на Вардар и новият център на града и в късният следобед се насочихме към каньон Матка – мястото на нашият първи бивак.На спирката под Калето попитахме стар албанец за пътя към Матка и той без много обяснения ни зачисли момче което да ни съпровожда до спирката в квартал Сарай на която трябваше да сменим превозното средство.От центъра на Сарай се прикачихме на хиперраздрънкано бусче наричано от местните комбе и достигнахме до язовирната стена на “езерото” Матка – на около двадесетина километра от центъра на Скопие.Величествените скали правят впечатление от далеч , а прорязаналата ги река Треска очарова с пълноводие и наситено син цвят на водите си – за разлика от мътния Вардар в когото се влива километри по-надолу.Язовирната стена е изградена в най-долната част на клисурата оформяйки тясно, дълбоко и рядко живописно езеро всред настръхналите скали.Туристическата пътека минава по левият бряг на язовира , на места вкопана в непроходимите скали.Достигнахме туристическия дом Матка и църквата св.Андрей – пристан на лодките кръстосващи чистите води на езерото.Мястото притежава изключителна атмосвера , и в близкото минало е било много посещавано от скопяни и гости на столицата-понастоящем сериозно запустяло.Разходихме се около километър нагоре по брега на язовира и поради напредващото време се върнахме за бивакуване в райна на планинарския дом.Къмпирахме до църквичката св.Андрей, но предупредени от изкачвалите крайбрежните скали алпинисти за възможни каменопади през избраното от нас място ,се пренесохме на недалечните пейки над водата.
На следващата сутрин преминахме река Треска и започнахме траверс на невисоката планина Водно – Скопската Витоша.След около час се изкачихме на манастирчето св.Никола шишевски , живописно разположено високо в скалите над брега на езерото и виждащият се в ниското планинарски дом Матка.Домакините бяха любезни и добронамерени – християнско семейство/едно от малкото/ от близкото село Шишево.Църквата е от предтурско време – изобщо целият район изобилства с манастири и руини на манастири от това време.Поведохме ожесточен спор защо в България са останали толко малко стари църкви и дали изобщо ги е имало в това количество и качество ,както по тези места.С неудоволствие се откъснахме от това красиво място и поехме към билото на Водно.Много посещавана в миналото днес западната част на тази планина е запустяла - слаби маркировки и много тръни – напомня нашият тренажор - Врачанският балкан.По билото вече е по лесно , и в ранният следобяд достигнахме увенчаният с огромен кръст връх на Водно.Наблизо е разположена интересната постройка на хижа “Даре Джамбаз”, където се подкрепихме с местна биричка.Гледките са вълнуващи – на север Скопие като на длан , а зад него планина Жеден , следвана от величествената Шар, на юг "пъпът на Македония" – планината Якупица.Макар и невисока 1066м.н.в., Водно е стръмна и слизането към Скопие не е много леко.Преминахме през богатите южни квартали с множество посолства и резиденции, и правейки стратегическа грешка хванахме автобуса за Тетово.В града под Шар бяхме по здрач , с идея да къмпираме на някоя полянка над него.Тетово обаче се оказа много динамичен и пълен с живот въпреки късния час.Къщите бяха полазили високо по Шарските склонове , заемайки всяко подходящо за палатка място.Преминавайки през християнската махала на града с големи и красиви църкви се насочихме по шосето към село Лавце.Подминати бяхме от стотици мерцедеси преди да намерим удобно за къмпиране място – чешма с хубави и закътани поляни на час път от Тетово.По насрещния баир бяха разположени големи албански села в които явно празнуваха сватби, защото често се чуваха гърмежи и дори автоматни откоси.Местните нрави естествено ни вкараха в размисъл и решихме на следващият ден по най-бърз начин да се вдигнем над “човешкият пояс”.
На сутринта обаче се сблъскахме с лукавата македоно-албанска полицейска бюрокрация.За посещението ни в граничната зона на Шар се нуждаехме от разрешение от местните полицейски власти и аз бях пращал имейли с описание на намеренията ни и молба за разрешение, а след като не получих отговор се обаждах до полицейският участък в Тетово и ми беше обяснено че принципно няма проблем да се издаде ,но това ставало на място.На място обаче се оказа че това не е лесна работа - никой не беше искал и получавал такова разрешение след конфликта в Македония, и нямаше яснота кой следва да го издаде.Накрая случая се пое от един инспектор който ни обясни , че е чел имейлите но не били на македонски език и поради това не били официално приети за разглеждане от полицията.След това ни обясни , че само в Скопие може да ни се издаде разрешение от министерството на вътрешните работи.Доста обезкуражени поехме обратно към Скопие и в адската жега се добрахме до вътрешното министерство.В отпускарския сезон ни пое добронамерен но не особено високопоставен чиновник, говори с някакъв генерал , който бил шеф на гранична полиция , както и с инспектора в Тетово и онзи обеща да ни пусне.Тогава ни се обясни какво следва да съдържа молбата до полицията в Тетово и ние тръгнахме да намерим някой който да ни я напише на официален македонски.В Македония имало практика през лятото съдилищата да спират работа и излизат в отпуска, което води до масови отпуски и на адвокати и нотариуси , така че след дълго обикаляне в жегата едва намерихме адвокат , но тарифата беше убийствена като за съставяне на документ от пет реда.Принудихме се отново да повикаме Боголюб и той редактира нашата версия на молбата.В един интернет клуб я официализирахме – оказа се по трудно отколкото изглеждаше поради добавките в македонската азбука, които ние трудно намирахме по клавиатурата.Междувременно беше станало късно за контакти с тетовската полиция и решихме да пренощуваме отново в района на Матка.В квартал Сарай се оказа невъзможно да закупим бира и се наложи да тичам до християнските квартали оттам Вардар.Комбето този път ни откара да язовира по обиколен път през планински албански села и край старият град Матка.Нощувахме на полянка край река Треска.
По ранни зори се спуснахме в село Шишево , от там в Скопие и накрая Тетово.Инспектора обаче не ни прие и ни върна за следобеда.Обикаляхме изнервени Тетово , а следобеда ни беше обяснено , че за деня сме закъснели да входираме молбата си в деловодството , и на следващият ден като го направим в двуседмичен срок ще получим отговор.Дотогава да сме кажели в кой хотел ще отседнем за да бъдем потърсени , защото нямали бюджет да звънят на мобилни телефони.Едва се удържахме да не направим някоя глупост.След като се поуспокоихме осъзнахме , че никой в този участък няма да посмее да ни пусне с негов подпис по косовската граница и решихме да се ограничим с частта от Шар , която не е в граничната зона.За щастие това е най–високата и вероятно най-красива част на планината – делът Родока, перпендикулярен на главното било и изцяло на македонска територия.Хванахме такси към курорта Попова шапка 1800м.н.в.Шофьора – стар албанец беше много любезен и всячески се опитваше да ни е полезен.Гледката от панорамният път към Тетово е величествена.Слязохме на място където шосето се пресича с трасето на бившият лифт – “жичара” на македонски , разрушен още преди войната, и по него стигнахме до Попова шапка.Това е интересен курорт с множество малки хотелчета и кокетни вили – много по-развит в близкото минало.Със сигурност обаче има голям потенциял – дълъг сезон с обилен сняг и много маршрути за планински туризъм.След като бяхме проверени на заставата в “Шапка” , се насочихме за къмпиране към района на бившата хижа Йелак – на около час път.Самата хижа е ликвидирана през войната до основи защото е използвана за база от албанските бунтовници, и понастоящем там има само хубава поляна с чешма.
На сутринта видяхме пред нас шарското било в района на връх Кобилица в цялата му красота.А ние поехме по стръмното на юг, подсичайки черен път към Титов връх.След около час се изкачихме на билото при връх Церипашина 2525м.н.в., докъдето достигаха и влековете от Попова шапка.В далечината вече се вижда Титов връх – маркировката е слаба но при добра видимост не следва да има проблеми с ориентацията.Преодолява се стръмнината на връх Бакрдан 2700м.н.в., и по стръмния източен ръб на Титов връх, представляващ тристенна пирамида , достигнахме шарският първенец 2747м.н.в. ,увенчан с кръгла кула – бивш заслон.В Ротондата бяхме точно навреме защото веднага започна
През месец Август на 2006г. се създадоха всички предпоставки за реализация на отдавнашната ми мечта - опознаване на планините и градовете на близката и далечна република Македония.Маршрута беше определен – т.н. Западна трансверзала – традиционен в миналото поход по билото на славната Шар планина от връх Люботен на изток до Мавровското езеро на югозапад, района на столицата Скопие , както и разбира се бисера на македонския туризъм Охрид.И така една августовска сутрин със стария планинар Теодоси хванахме автобуса за град Скопие и без особени проблеми в ранния следобяд бяхме на автогарата в македонската столица.Там ни очакваше нашият съидейник Боголюб , активист от местното туристическо дружество Кораб.Същият ни даде копия на топографски карти на част от местата които смятахме да посетим - в Македония няма издадени туристически карти и пътеводители, както и ценни напътствия за престоя ни в страната.След това се спуснахме да разгледаме старата част на Скопие – чаршията с многобройните и джамии, дюкяни , кервансарай и т.н. ориенталски паметници.Посетихме и църквичката св.Спас , прочута с иконостаса си и с гроба на Гоце Делчев.Тук се наложи да вляза в спор с уредника на музейчето към църквата – естествено агресивен македонист , който се превъзбуди като видя “бугари”.След това обходихме Скопското кале , старият мост на Вардар и новият център на града и в късният следобед се насочихме към каньон Матка – мястото на нашият първи бивак.На спирката под Калето попитахме стар албанец за пътя към Матка и той без много обяснения ни зачисли момче което да ни съпровожда до спирката в квартал Сарай на която трябваше да сменим превозното средство.От центъра на Сарай се прикачихме на хиперраздрънкано бусче наричано от местните комбе и достигнахме до язовирната стена на “езерото” Матка – на около двадесетина километра от центъра на Скопие.Величествените скали правят впечатление от далеч , а прорязаналата ги река Треска очарова с пълноводие и наситено син цвят на водите си – за разлика от мътния Вардар в когото се влива километри по-надолу.Язовирната стена е изградена в най-долната част на клисурата оформяйки тясно, дълбоко и рядко живописно езеро всред настръхналите скали.Туристическата пътека минава по левият бряг на язовира , на места вкопана в непроходимите скали.Достигнахме туристическия дом Матка и църквата св.Андрей – пристан на лодките кръстосващи чистите води на езерото.Мястото притежава изключителна атмосвера , и в близкото минало е било много посещавано от скопяни и гости на столицата-понастоящем сериозно запустяло.Разходихме се около километър нагоре по брега на язовира и поради напредващото време се върнахме за бивакуване в райна на планинарския дом.Къмпирахме до църквичката св.Андрей, но предупредени от изкачвалите крайбрежните скали алпинисти за възможни каменопади през избраното от нас място ,се пренесохме на недалечните пейки над водата.
На следващата сутрин преминахме река Треска и започнахме траверс на невисоката планина Водно – Скопската Витоша.След около час се изкачихме на манастирчето св.Никола шишевски , живописно разположено високо в скалите над брега на езерото и виждащият се в ниското планинарски дом Матка.Домакините бяха любезни и добронамерени – християнско семейство/едно от малкото/ от близкото село Шишево.Църквата е от предтурско време – изобщо целият район изобилства с манастири и руини на манастири от това време.Поведохме ожесточен спор защо в България са останали толко малко стари църкви и дали изобщо ги е имало в това количество и качество ,както по тези места.С неудоволствие се откъснахме от това красиво място и поехме към билото на Водно.Много посещавана в миналото днес западната част на тази планина е запустяла - слаби маркировки и много тръни – напомня нашият тренажор - Врачанският балкан.По билото вече е по лесно , и в ранният следобяд достигнахме увенчаният с огромен кръст връх на Водно.Наблизо е разположена интересната постройка на хижа “Даре Джамбаз”, където се подкрепихме с местна биричка.Гледките са вълнуващи – на север Скопие като на длан , а зад него планина Жеден , следвана от величествената Шар, на юг "пъпът на Македония" – планината Якупица.Макар и невисока 1066м.н.в., Водно е стръмна и слизането към Скопие не е много леко.Преминахме през богатите южни квартали с множество посолства и резиденции, и правейки стратегическа грешка хванахме автобуса за Тетово.В града под Шар бяхме по здрач , с идея да къмпираме на някоя полянка над него.Тетово обаче се оказа много динамичен и пълен с живот въпреки късния час.Къщите бяха полазили високо по Шарските склонове , заемайки всяко подходящо за палатка място.Преминавайки през християнската махала на града с големи и красиви църкви се насочихме по шосето към село Лавце.Подминати бяхме от стотици мерцедеси преди да намерим удобно за къмпиране място – чешма с хубави и закътани поляни на час път от Тетово.По насрещния баир бяха разположени големи албански села в които явно празнуваха сватби, защото често се чуваха гърмежи и дори автоматни откоси.Местните нрави естествено ни вкараха в размисъл и решихме на следващият ден по най-бърз начин да се вдигнем над “човешкият пояс”.
На сутринта обаче се сблъскахме с лукавата македоно-албанска полицейска бюрокрация.За посещението ни в граничната зона на Шар се нуждаехме от разрешение от местните полицейски власти и аз бях пращал имейли с описание на намеренията ни и молба за разрешение, а след като не получих отговор се обаждах до полицейският участък в Тетово и ми беше обяснено че принципно няма проблем да се издаде ,но това ставало на място.На място обаче се оказа че това не е лесна работа - никой не беше искал и получавал такова разрешение след конфликта в Македония, и нямаше яснота кой следва да го издаде.Накрая случая се пое от един инспектор който ни обясни , че е чел имейлите но не били на македонски език и поради това не били официално приети за разглеждане от полицията.След това ни обясни , че само в Скопие може да ни се издаде разрешение от министерството на вътрешните работи.Доста обезкуражени поехме обратно към Скопие и в адската жега се добрахме до вътрешното министерство.В отпускарския сезон ни пое добронамерен но не особено високопоставен чиновник, говори с някакъв генерал , който бил шеф на гранична полиция , както и с инспектора в Тетово и онзи обеща да ни пусне.Тогава ни се обясни какво следва да съдържа молбата до полицията в Тетово и ние тръгнахме да намерим някой който да ни я напише на официален македонски.В Македония имало практика през лятото съдилищата да спират работа и излизат в отпуска, което води до масови отпуски и на адвокати и нотариуси , така че след дълго обикаляне в жегата едва намерихме адвокат , но тарифата беше убийствена като за съставяне на документ от пет реда.Принудихме се отново да повикаме Боголюб и той редактира нашата версия на молбата.В един интернет клуб я официализирахме – оказа се по трудно отколкото изглеждаше поради добавките в македонската азбука, които ние трудно намирахме по клавиатурата.Междувременно беше станало късно за контакти с тетовската полиция и решихме да пренощуваме отново в района на Матка.В квартал Сарай се оказа невъзможно да закупим бира и се наложи да тичам до християнските квартали оттам Вардар.Комбето този път ни откара да язовира по обиколен път през планински албански села и край старият град Матка.Нощувахме на полянка край река Треска.
По ранни зори се спуснахме в село Шишево , от там в Скопие и накрая Тетово.Инспектора обаче не ни прие и ни върна за следобеда.Обикаляхме изнервени Тетово , а следобеда ни беше обяснено , че за деня сме закъснели да входираме молбата си в деловодството , и на следващият ден като го направим в двуседмичен срок ще получим отговор.Дотогава да сме кажели в кой хотел ще отседнем за да бъдем потърсени , защото нямали бюджет да звънят на мобилни телефони.Едва се удържахме да не направим някоя глупост.След като се поуспокоихме осъзнахме , че никой в този участък няма да посмее да ни пусне с негов подпис по косовската граница и решихме да се ограничим с частта от Шар , която не е в граничната зона.За щастие това е най–високата и вероятно най-красива част на планината – делът Родока, перпендикулярен на главното било и изцяло на македонска територия.Хванахме такси към курорта Попова шапка 1800м.н.в.Шофьора – стар албанец беше много любезен и всячески се опитваше да ни е полезен.Гледката от панорамният път към Тетово е величествена.Слязохме на място където шосето се пресича с трасето на бившият лифт – “жичара” на македонски , разрушен още преди войната, и по него стигнахме до Попова шапка.Това е интересен курорт с множество малки хотелчета и кокетни вили – много по-развит в близкото минало.Със сигурност обаче има голям потенциял – дълъг сезон с обилен сняг и много маршрути за планински туризъм.След като бяхме проверени на заставата в “Шапка” , се насочихме за къмпиране към района на бившата хижа Йелак – на около час път.Самата хижа е ликвидирана през войната до основи защото е използвана за база от албанските бунтовници, и понастоящем там има само хубава поляна с чешма.
На сутринта видяхме пред нас шарското било в района на връх Кобилица в цялата му красота.А ние поехме по стръмното на юг, подсичайки черен път към Титов връх.След около час се изкачихме на билото при връх Церипашина 2525м.н.в., докъдето достигаха и влековете от Попова шапка.В далечината вече се вижда Титов връх – маркировката е слаба но при добра видимост не следва да има проблеми с ориентацията.Преодолява се стръмнината на връх Бакрдан 2700м.н.в., и по стръмния източен ръб на Титов връх, представляващ тристенна пирамида , достигнахме шарският първенец 2747м.н.в. ,увенчан с кръгла кула – бивш заслон.В Ротондата бяхме точно навреме защото веднага започна
силен планински дъжд.Въпреки , че се раздигаха периодически , облаците и мъглите скриха от нас част от великолепието на гледката.Все пак огромните скали по поречието на Кривошийската река в района на Лешница ни впечатлиха.В едно от затишията в дъжда отново поехме на юг, но скоро се наложи да се крием в една пещера близо до билото.След това аз се изкачвах на връх Малък Турчин , а моят спътник направи трудно подсичане в скалите.Отвечер дъждът спря и можахме да разгледаме района на връх Бориславец.Къмпирахме на хубави поляни в циркус под възловият връх Джинибег 2650м.н.в., от когото се отделя билото Родока.Бяхме канени от местни овчари да нощуваме в кошарата им-бяха разбрани и запознати с местната топонимия.Воден от любопитството си изкачих Джинибег и се поразходих по Македоно – Косовската граница, която тогава не беше обозначена по никакъв начин.Дъждът отново започна и не спря цялата нощ.
Вечерта се колебаехме дали изобщо македонските гранични власти охраняват границата , и дали да не тръгнем по Шарското било на своя глава.На сутринта обаче дъждът си валеше с неотслабваща сила и това наклони везните към измъкване от планината.И така от изворите на Тетовската река Пеня се спуснахме по течението и, към местността Лешница – известна с красивите си скали , водопади и гори.Скалите не видяхме от дъжда и мъглата, както и водопадите разположени по притоците на реката.На самото място Лешница не беше останало нищо от туристическата инфраструктура от преди войната, и ние щяхме да я отминем незабелязано , ако не бяхме се информирали от овчари.Маркировката е слаба.Заслизахме към високото село Бозовце по изключително разкаляна от добитъка пътека.Селото е малко и в него времето сякаш е спряло.На мегдана до джамията влязохме в помещение в което си играеха около 50-60 руси момченца – албанчета.На развален македонски казаха че не говорят този език, но вероятно някой са схванали , че не говорим македонски и скоро ни отведоха при възрастни хора , които ни посрещнаха радушно.Предложиха ни кафе и гостоприемство в дъжда , но бързайки ние напуснахме селото и заслизахме по земния път към съседното село Вешала.До едно тюрбе – гроб на починал тук мюсюлмански светец решихме да хапнем, а веднага след това спря един джип и водача настоятелно предложи да ни свали до Тетово.Оказа се че е идвал и търгувал в България – не даде и дума да стане за плащане на раздяла.От автогарата успяхме да хванем последният автобус за Струга, измъквайки се от дъждовната зона.В Струга бързо ни наобиколиха хора отдаващи стаи под наем и избрахме един македонец с разумна оферта.Стаята беше прилична – измихме се, разходихме се из града и хапнахме.Поради обилните валежи оттока на Охридското езеро беше много мощен, и стъпил на мостчето над него човек имаше осещане ,че ще бъде отнесен.В квартирата си поговорихме доста с домакина – интелигентен човек, с удивително малко познания за България.
На сутринта бяхме изненадани от домакина с кафе и сладкиши.Разделихме се с добри чувства и хванахме маршрутката за Охрид.Този забележителен град е толко популярен в България , че не смятам за необходимо да описвам подробно моите впечатления и емоции.Целият половин ден използвахме за активно опознаване – крепостта, крайбрежието , стените , старият и новият град, църквите и музеите- за механите време не остана.Привечер хванахме автобус за голямата светиня на южния бряг на Охридското езеро – манастира св.Наум, преминавайки цялата Охридска ривиера, с нейните хотели , къмпинги и рибарски селца.Усещането за море е пълно – и то не презастроено , а уютно и заобиколено от красиви планини.Пътят е панорамен и се изкачва високо по склоновете на Галичица планина, разкривайки незабравими гледки към синята шир.Автобуса ни остави пред някакъв панаир със сергии ,скара и балкански музики и т.н..Зад него обаче е онова заради което бяхме тук – природният феномен изворите от които се захранва Охридското езеро, и манастира.Оттичайки се подземно под планината Галичица , по-високото Преспанско езеро излива водите си в Охридското.Потока е силен и течението му се вижда на стотици метри навътре в езерото.Изворите формират серия от малки чисти езерца заобиколени с буйна растителност.Има параклисчета.Манастира св.Наум е голям – но има доста нови крила и прилича и на хотел.Църквата е стара и със забележителни стенописи – щом разбра че сме българи монахът ни допусна вътре без вход.Налагаше се да помислим за нощувка.На къмпинга южно от манастира не ни допуснаха – гранична зона забранена за чужденци, и опънахме палатките на плажа до самият манастир.Вечерта беше достоен завършек на интересния ден – големите звезди осветяваха езерната повърхност.Албанският бряг пък светеше с разрасналите се села и градове.
Изгревът ни посрещна готови за нови подвизи, още повече , че ни предстоеше тежък ден.Поклонихме се отново на св.Наум , и хванахме автобуса за Охрид.На разклона за Преспанското езеро слязохме и поехме по шосето пресичащо Галичица планина.Идеята беше да тръгнем по т.н.Зли дол, но достигайки го ни се стори ,че това е просто някакъв цепкол в планината и въпреки че се виждаше някаква слаба пътечка го пропуснахме.Когато го осъзнахме, започнахме подсичане на серпентините на шосето и скоро набрахме височина.Стръмнината не беше малка , но пък гледките си струваха.По обяд достигнахме параклисче на билото, край шосето в началото на седловината Липова ливада – от коята започва спускането към Преспанско езеро.Плана да изкачваме връх Магаро 2254м.н.в. вече ни се струваше прекалено амбициозен, и заходихме към по-ниските върхове на север от шосето – планинския дял Асан Дура.От някои места се виждаха и двете езера.След изкачване на връх Лако сгной 1984м.н.в., се простихме с Охридското езеро и заслизахме към Преспанското.Галичица е карстова планина с широко било и въртопи по него и никаква течаща вода.След около два часа излязохме отново на шосето към курорта Отешево.Преспанското езеро е по разчленено и украсено с полуострови.Скоро серпентините на шосето ни отегчиха и решихме да слизаме директно.Беше грешка.В стръмнината положението беше приемливо но слизайки в ниското попаднахме в изключително гъсти и бодливи дебри.За километъра до брега на езерото платихме с по литър кръв – затова и радостта от досега с водата беше голяма.Цялата местност – включително горите наоколо е резерват.Езерото е пълно с водоплаващи птици , като особено внушителни са приводняващите се като самолети пеликани.По брега на север достигнахме Отешево – позападнал курорт с няколко хотели , къмпинг и вили.Опънахме палатки на къмпинга – хигиенизирахме се и започнахме методично да възстановяваме водният си баланс.
Хванахме сутрешният автобус за Битола.Преминахме през ябълковата градина на Македония – ресенското поле , както и едноименното градче – родно място на доста видни българи.Битола е интересен град с доста по –голямо значение в миналото.Обширен център с много сгради в сецесионов стил от края на 19в.-бивши консулства и т.н..Има и много ориенталски паметници – покрита чаршия , джамии , часовникова кула, а също и десетина хубави църкви.Намерих карта на Битола в която имаше и груба схема на Баба планина.Поехме през града по река Драгор към мястото където спирали градските автобуси към планинските села.По пътя попаднахме на възрастен човек който отиваше на църква.Чувайки че сме българи той се развълнува извънредно – каза че също е българин, както и че помни времето когато всички християни тук са били българи.Викаше “да живее България”, пееше ни стари войнишки песни, и чак ни притисни че вълнението му е в повече.За жалост обаче нито той , нито някой друг знаеше нещо конкретно за автобуси към околните села – уж имало но къде и кога тръгват остана загадка.По добре е да се приеме , че няма такива и да се търсят други варианти за придвижване.Така стана и с нас – питайки един младеж , той изведнъж сподели че е завършил хранително вкусовият институт в Пловдив, и понастоящем е технолог на някаква мандра.Предложи ни да ни откара до планинските села с камиона с който събираха млякото от същите места.Обиколихме малко повече но това ни беше и целта, и започнахме щурма на Баба планина от село Ниже поле – към хижа Големо езеро.След излизане от горския пояс попаднахме на склонове с огромно количество боровинки и стотици берачи.За около три и половина часа бяхме до езерото и разположената да него едноименна хижа.Въпреки че има доста високи планини Македония няма много ледникови езера , и това вероятно е най-интересното.Околните ветрове се казват Мразалник и Ветърница – имена които трябваше да ни подскажат какво ни чака в предстоящата нощ.След похапване на хижата аз се изкачих на гореспоменатия връх Ветърница 2420м.н.в.- осеян с окопи и траншеи от първата световна война.Отново се ширна Преспанското езеро и неговото южно продължение Малка преспа, а зад тях полето на нашите вчерашни подвизи – Галичица.Вятърът на билото беше силен но приятен.Вечерта хижарят заключи хижата и изчезна – работеше само през уйкенда.Къмпирахме на около половин километър в циркуса под езерото.След свечеряване вятърът стана ураганен и донесе дъжд и суграждица.До някое време палатката се съпротивляваше но накрая просто легна на гърдите ми, водата навлизаше отвсякъде и скоро бях в ледено джакузи.Положението стана нетърпимо и с моя съидейник решихме да се изнасяме към хижата.Напора на вятъра беше страшен – за секунди отнесе шалтето ми към Битола.Осъзнах че палатката също ще отлети и с усилия я събрах.Теодоси вече беше затичал към хижата и аз поех в мрака при видимост не повече от метър - два.Риска от изгубване и измръзване беши голям.На половината път към хижата налетях на три палатки в които течеше шумна дискусия какво да се прави.Бяха 7-8 местни младежи дошли да гледат метеоритен дъжд.Моето идване ги окуражи и заедно поехме към незабелязано от мен през деня заслонче разположено до хижата.Последните метри във вятъра бяха изтощителни.Влязохме в заслона в различна степен на измръзване.След малко се посъвзех и излизах да светкам и викам за да насоча спътника ми.В едно затишие притичах до хижата и намерих Теодоси полузамръзнал , борещ се с блиндираната врата.Междувременно момчетата бяха извадили ножчета и нацепили подпалки , олекотявайки конструкцията на масата и столчетата в заслона.Запалихме огън, момчетата извадиха бутилка с някакъв силен ликьор , започнахме да изсъхваме а животът да се възвръща в нас.Сменяхме се на местата до огъня.Накрая се извадиха и "весели" цигарки и се чуха песни.Опитах се и да поспя но не стана много сполучливо.
На сутринта бяхме oдоста изнемощели.Простряхме мокрите си дрехи и останки от палатки да просъхнат и подремнахме по пейките край хижата.Около 11ч. се мобилизирахме и поехме към първенеца на планината връх Пелистер 2601м.н.в.В този участък билото не е трудно – по него върви камионен път достигащ хижата Големо езеро , по който и поехме.Слънцето и красивите гледки ни възстановиха бойният дух.След възловият връх Широко стъпало 2415м.н.в. се отделихми от пътя и поехме по стесненото било към Пелистер.С набиране на височина панорамата става все по величествена – от Каймакчалан на изток до Галичица на запад , през ширналото се Преспанско езеро.Под нас беше циркуса на Мало езеро – изворите на Цървена река която минавайки под величествените Цървени стени достига и веждащата се в ниското Битола.След кратко изкачване достигнахме върха.На него , както и на нашият връх Ботев са разположени доста сгради и съоръжения, които развалят малко общото впечатление.След кратка и напълно необходима почивка се насочихме към хижа Копанки по краткият но тежък път през билните морени.До връх Стив 2468м.н.в. наклона на билото е малък и въпреки камънака не се ходи трудно.И тук е осеяно с български окопи и импровизирани бункери от първата световна война.Тук фронта се е задържал с години и човек естествено се замисля за нечовешката издръжливост на тогавъшните войници.След връх Стив спускането става стръмно и тежко из големите камъни.На най-трудните места са поставени въжета и скоби.Като цяло обаче пътеката си е натоварваща , особено за слизане и следва да се избягва в лошо време.За целият ден видяхме само двама македонски туристи и отвечер една двойка гърци в края на пътеката през камънака – за тях начало , предполагащо спане из камъните.В Македония планините се използват предимно за пикници през почивните дни , и почти никой не си кара оптуската в тях.Преди хижата изпуснахме някъде пътеката , по иначе добре маркираната планина и се спуснахме през шипки и бурени по една ски писта.Хижата Копанки ни направи много приятно впечатление – в пътеводителя пишеше че е емблема на македонското планинарство.Успяхме да се възстановим и да си починем добре.
През хубавите мурови гори бързо слязохме в подножието на Баба – село Магарево.Повикаха ни такси и още доста рано бяхме на центъра на Битола.Разгледахме отново центъра , купих ново шалте и провизии.Отскочихме през хубавия градски парк , с повалени от бурята дървета до античният град Хераклея, с доста запазени мозайки.Спонтанно ни се роди идеята на път за планината Якупица да се отбием за няколко часа в Прилеп и хванахме автобус за там.Градът се оказа интересен като разположение – в края на широкото поле Пелагония и началото на планинския масив Бабуна.Над града доминират високи скали – Маркови кули, увенчани с кръст и опасани с руините на стара крепост – престолнината на Крали Марко и баща му крал Вълкашин.След бегло разглеждане на центъра с високата часовникова кула се насочихме към крепостта.По улиците сушеха тютюн и целият град мирише приятно.Излязохме от Прилеп и влязохме в близкото село Варош – почти слято с града.Разположено е в подножието на Маркови кули и има доста стари църквички – то е старият център на този край , а днешният Прилеп е изместен на сегашното си място от турците.В края на Варош в самите скали се намира интересният манастир “Св.Архангел Михаил”.От него директно по вероятно не най добрият път и затова с доста зор се изкачихме до крепостните стени.Гледката и от тук и е незабравима - целият град като на длан.Слязохме от друга посока покрай интересната скала Слонът.Насочихме се към жп гарата с бързо темпо и хванахме на косъм влакчето, което трябваши да ни отведе до село Богомила.Влака беше доста странен – компилация от три стари пътнически вагони и два товарни зад тях , теглени от допотопно дизелче.Богомила е малко и западнало селце.Тук попаднахме на момък , който срещу скромно заплащане ни придвижи без да жали жигулката си ,доста навътре и нагоре в Якупица планина – до рибарници в района на село Нежилово.От тук без проблеми въпреки не особено добрата маркировка за около три часа пристигнахме на хижа “Чеплез” – истински планинарски дом , каквито почти не се срещат в Македония.Хижарят ни даде напътствия за предстоящите ни ходения.
Освежени поехме към първенеца на планината връх Солунска глава 2540м.н.в.В началото се минава през иглолистни гори и обрасли с папрат поляни , но след това пътеката се вие през клека.Източната стена на върха е висока почти километър , изградена от бели варовици , огрени от слънцето.Планината има сложен релеф и множество била.До връх Солунска глава пътеката е добра , но се преодолява доста голяма денивелация и си иска усилия.На върха има малко военно поделение така че самата кота е зад оградата.Доближавайки се бяхме прихванати и проверени от войската.За щастие офицерът беше добре настроен , защото баща му бил опериран от доктор Чирков , и все още си бил жив и здрав.Получихме бонус кафе, и разяснения на терена на място.Поехме на северозапад , към втория по височина връх Караджица.Схемата на планината с която разполагахме не беше точна и периодически изпадахме в съмнение къде сме точно.Отвечер превалихме Караджица и слязохме в долина над село Патишка река.Имахме няколко неприятни срещи с глутници от агресивни каракачанки , които ни нападаха още на километър от поверените им стада.Овчарите на които попадахме бяха диви и необщителни албанци, които ни казаха че гледат толко много кучета поради изобилните мечки в района.Планината Якупица , наричана “пъпът на Македония поради централното си разположение ,има смесено, християнско , помашко и албанско в най-високите части население.През нощта слава богу не бяхме притиснявани от кучетата.
След сутрешни схватки с кучетата се изкачихме на връх Убава 2353м.н.в. интересен и скалист.В източните му склонове са разположени Салакови езера до които не можахме да отидем, а поехме на север да излизаме от планината.Слизането се оказа много дълго.От село Црн врв започнахме да трамбоваме по шосето , а жегата нарастваше с намаляване на височината.След десетина километра се отклонихме от шосето и по пътечки се надвесихме на ръба над каньон на Марковата река.В ниското долу видяхме странна картина – малко село с петнадесетина къщи по над стогодишни, а в селото сватба и хоро с традиционните носии , пушки и албанското знаме начело.Направихме екстремно спускане на мегдана но не се включихме във веселбите а продължихме по реката на север.На свечеряване вече бяхме в християнския край – село Маркова сушица.Разгледахме и Марков манастир един от известните македонски манастири с голяма църква от 14в.Въпроса с къмпирането решихме на една поляна в края на селото.Скоро при нас дойде собственика на близката хубава и голяма къща и ни покани да му гостуваме.Почерпи ни сладки , плодове и напитки и си поприказвахме доста.
Последният ден от пътуването ни започна с придвижването с автобус към Скопие – бяхме на около тридесет километра южно , а между нас познатата ни вече планина Водно.В Скопие повторно разгледахме старите части , отделяйки доста време за националният им исторически музей , в който освен фалшификати и снимки , по-интересното беше етнографският отдел , представящ доста по запазените традиции и бит на тази страна.
Накрая все пак ни се прииска да си тръгнем за вкъщи , което и направихме.
Вечерта се колебаехме дали изобщо македонските гранични власти охраняват границата , и дали да не тръгнем по Шарското било на своя глава.На сутринта обаче дъждът си валеше с неотслабваща сила и това наклони везните към измъкване от планината.И така от изворите на Тетовската река Пеня се спуснахме по течението и, към местността Лешница – известна с красивите си скали , водопади и гори.Скалите не видяхме от дъжда и мъглата, както и водопадите разположени по притоците на реката.На самото място Лешница не беше останало нищо от туристическата инфраструктура от преди войната, и ние щяхме да я отминем незабелязано , ако не бяхме се информирали от овчари.Маркировката е слаба.Заслизахме към високото село Бозовце по изключително разкаляна от добитъка пътека.Селото е малко и в него времето сякаш е спряло.На мегдана до джамията влязохме в помещение в което си играеха около 50-60 руси момченца – албанчета.На развален македонски казаха че не говорят този език, но вероятно някой са схванали , че не говорим македонски и скоро ни отведоха при възрастни хора , които ни посрещнаха радушно.Предложиха ни кафе и гостоприемство в дъжда , но бързайки ние напуснахме селото и заслизахме по земния път към съседното село Вешала.До едно тюрбе – гроб на починал тук мюсюлмански светец решихме да хапнем, а веднага след това спря един джип и водача настоятелно предложи да ни свали до Тетово.Оказа се че е идвал и търгувал в България – не даде и дума да стане за плащане на раздяла.От автогарата успяхме да хванем последният автобус за Струга, измъквайки се от дъждовната зона.В Струга бързо ни наобиколиха хора отдаващи стаи под наем и избрахме един македонец с разумна оферта.Стаята беше прилична – измихме се, разходихме се из града и хапнахме.Поради обилните валежи оттока на Охридското езеро беше много мощен, и стъпил на мостчето над него човек имаше осещане ,че ще бъде отнесен.В квартирата си поговорихме доста с домакина – интелигентен човек, с удивително малко познания за България.
На сутринта бяхме изненадани от домакина с кафе и сладкиши.Разделихме се с добри чувства и хванахме маршрутката за Охрид.Този забележителен град е толко популярен в България , че не смятам за необходимо да описвам подробно моите впечатления и емоции.Целият половин ден използвахме за активно опознаване – крепостта, крайбрежието , стените , старият и новият град, църквите и музеите- за механите време не остана.Привечер хванахме автобус за голямата светиня на южния бряг на Охридското езеро – манастира св.Наум, преминавайки цялата Охридска ривиера, с нейните хотели , къмпинги и рибарски селца.Усещането за море е пълно – и то не презастроено , а уютно и заобиколено от красиви планини.Пътят е панорамен и се изкачва високо по склоновете на Галичица планина, разкривайки незабравими гледки към синята шир.Автобуса ни остави пред някакъв панаир със сергии ,скара и балкански музики и т.н..Зад него обаче е онова заради което бяхме тук – природният феномен изворите от които се захранва Охридското езеро, и манастира.Оттичайки се подземно под планината Галичица , по-високото Преспанско езеро излива водите си в Охридското.Потока е силен и течението му се вижда на стотици метри навътре в езерото.Изворите формират серия от малки чисти езерца заобиколени с буйна растителност.Има параклисчета.Манастира св.Наум е голям – но има доста нови крила и прилича и на хотел.Църквата е стара и със забележителни стенописи – щом разбра че сме българи монахът ни допусна вътре без вход.Налагаше се да помислим за нощувка.На къмпинга южно от манастира не ни допуснаха – гранична зона забранена за чужденци, и опънахме палатките на плажа до самият манастир.Вечерта беше достоен завършек на интересния ден – големите звезди осветяваха езерната повърхност.Албанският бряг пък светеше с разрасналите се села и градове.
Изгревът ни посрещна готови за нови подвизи, още повече , че ни предстоеше тежък ден.Поклонихме се отново на св.Наум , и хванахме автобуса за Охрид.На разклона за Преспанското езеро слязохме и поехме по шосето пресичащо Галичица планина.Идеята беше да тръгнем по т.н.Зли дол, но достигайки го ни се стори ,че това е просто някакъв цепкол в планината и въпреки че се виждаше някаква слаба пътечка го пропуснахме.Когато го осъзнахме, започнахме подсичане на серпентините на шосето и скоро набрахме височина.Стръмнината не беше малка , но пък гледките си струваха.По обяд достигнахме параклисче на билото, край шосето в началото на седловината Липова ливада – от коята започва спускането към Преспанско езеро.Плана да изкачваме връх Магаро 2254м.н.в. вече ни се струваше прекалено амбициозен, и заходихме към по-ниските върхове на север от шосето – планинския дял Асан Дура.От някои места се виждаха и двете езера.След изкачване на връх Лако сгной 1984м.н.в., се простихме с Охридското езеро и заслизахме към Преспанското.Галичица е карстова планина с широко било и въртопи по него и никаква течаща вода.След около два часа излязохме отново на шосето към курорта Отешево.Преспанското езеро е по разчленено и украсено с полуострови.Скоро серпентините на шосето ни отегчиха и решихме да слизаме директно.Беше грешка.В стръмнината положението беше приемливо но слизайки в ниското попаднахме в изключително гъсти и бодливи дебри.За километъра до брега на езерото платихме с по литър кръв – затова и радостта от досега с водата беше голяма.Цялата местност – включително горите наоколо е резерват.Езерото е пълно с водоплаващи птици , като особено внушителни са приводняващите се като самолети пеликани.По брега на север достигнахме Отешево – позападнал курорт с няколко хотели , къмпинг и вили.Опънахме палатки на къмпинга – хигиенизирахме се и започнахме методично да възстановяваме водният си баланс.
Хванахме сутрешният автобус за Битола.Преминахме през ябълковата градина на Македония – ресенското поле , както и едноименното градче – родно място на доста видни българи.Битола е интересен град с доста по –голямо значение в миналото.Обширен център с много сгради в сецесионов стил от края на 19в.-бивши консулства и т.н..Има и много ориенталски паметници – покрита чаршия , джамии , часовникова кула, а също и десетина хубави църкви.Намерих карта на Битола в която имаше и груба схема на Баба планина.Поехме през града по река Драгор към мястото където спирали градските автобуси към планинските села.По пътя попаднахме на възрастен човек който отиваше на църква.Чувайки че сме българи той се развълнува извънредно – каза че също е българин, както и че помни времето когато всички християни тук са били българи.Викаше “да живее България”, пееше ни стари войнишки песни, и чак ни притисни че вълнението му е в повече.За жалост обаче нито той , нито някой друг знаеше нещо конкретно за автобуси към околните села – уж имало но къде и кога тръгват остана загадка.По добре е да се приеме , че няма такива и да се търсят други варианти за придвижване.Така стана и с нас – питайки един младеж , той изведнъж сподели че е завършил хранително вкусовият институт в Пловдив, и понастоящем е технолог на някаква мандра.Предложи ни да ни откара до планинските села с камиона с който събираха млякото от същите места.Обиколихме малко повече но това ни беше и целта, и започнахме щурма на Баба планина от село Ниже поле – към хижа Големо езеро.След излизане от горския пояс попаднахме на склонове с огромно количество боровинки и стотици берачи.За около три и половина часа бяхме до езерото и разположената да него едноименна хижа.Въпреки че има доста високи планини Македония няма много ледникови езера , и това вероятно е най-интересното.Околните ветрове се казват Мразалник и Ветърница – имена които трябваше да ни подскажат какво ни чака в предстоящата нощ.След похапване на хижата аз се изкачих на гореспоменатия връх Ветърница 2420м.н.в.- осеян с окопи и траншеи от първата световна война.Отново се ширна Преспанското езеро и неговото южно продължение Малка преспа, а зад тях полето на нашите вчерашни подвизи – Галичица.Вятърът на билото беше силен но приятен.Вечерта хижарят заключи хижата и изчезна – работеше само през уйкенда.Къмпирахме на около половин километър в циркуса под езерото.След свечеряване вятърът стана ураганен и донесе дъжд и суграждица.До някое време палатката се съпротивляваше но накрая просто легна на гърдите ми, водата навлизаше отвсякъде и скоро бях в ледено джакузи.Положението стана нетърпимо и с моя съидейник решихме да се изнасяме към хижата.Напора на вятъра беше страшен – за секунди отнесе шалтето ми към Битола.Осъзнах че палатката също ще отлети и с усилия я събрах.Теодоси вече беше затичал към хижата и аз поех в мрака при видимост не повече от метър - два.Риска от изгубване и измръзване беши голям.На половината път към хижата налетях на три палатки в които течеше шумна дискусия какво да се прави.Бяха 7-8 местни младежи дошли да гледат метеоритен дъжд.Моето идване ги окуражи и заедно поехме към незабелязано от мен през деня заслонче разположено до хижата.Последните метри във вятъра бяха изтощителни.Влязохме в заслона в различна степен на измръзване.След малко се посъвзех и излизах да светкам и викам за да насоча спътника ми.В едно затишие притичах до хижата и намерих Теодоси полузамръзнал , борещ се с блиндираната врата.Междувременно момчетата бяха извадили ножчета и нацепили подпалки , олекотявайки конструкцията на масата и столчетата в заслона.Запалихме огън, момчетата извадиха бутилка с някакъв силен ликьор , започнахме да изсъхваме а животът да се възвръща в нас.Сменяхме се на местата до огъня.Накрая се извадиха и "весели" цигарки и се чуха песни.Опитах се и да поспя но не стана много сполучливо.
На сутринта бяхме oдоста изнемощели.Простряхме мокрите си дрехи и останки от палатки да просъхнат и подремнахме по пейките край хижата.Около 11ч. се мобилизирахме и поехме към първенеца на планината връх Пелистер 2601м.н.в.В този участък билото не е трудно – по него върви камионен път достигащ хижата Големо езеро , по който и поехме.Слънцето и красивите гледки ни възстановиха бойният дух.След възловият връх Широко стъпало 2415м.н.в. се отделихми от пътя и поехме по стесненото било към Пелистер.С набиране на височина панорамата става все по величествена – от Каймакчалан на изток до Галичица на запад , през ширналото се Преспанско езеро.Под нас беше циркуса на Мало езеро – изворите на Цървена река която минавайки под величествените Цървени стени достига и веждащата се в ниското Битола.След кратко изкачване достигнахме върха.На него , както и на нашият връх Ботев са разположени доста сгради и съоръжения, които развалят малко общото впечатление.След кратка и напълно необходима почивка се насочихме към хижа Копанки по краткият но тежък път през билните морени.До връх Стив 2468м.н.в. наклона на билото е малък и въпреки камънака не се ходи трудно.И тук е осеяно с български окопи и импровизирани бункери от първата световна война.Тук фронта се е задържал с години и човек естествено се замисля за нечовешката издръжливост на тогавъшните войници.След връх Стив спускането става стръмно и тежко из големите камъни.На най-трудните места са поставени въжета и скоби.Като цяло обаче пътеката си е натоварваща , особено за слизане и следва да се избягва в лошо време.За целият ден видяхме само двама македонски туристи и отвечер една двойка гърци в края на пътеката през камънака – за тях начало , предполагащо спане из камъните.В Македония планините се използват предимно за пикници през почивните дни , и почти никой не си кара оптуската в тях.Преди хижата изпуснахме някъде пътеката , по иначе добре маркираната планина и се спуснахме през шипки и бурени по една ски писта.Хижата Копанки ни направи много приятно впечатление – в пътеводителя пишеше че е емблема на македонското планинарство.Успяхме да се възстановим и да си починем добре.
През хубавите мурови гори бързо слязохме в подножието на Баба – село Магарево.Повикаха ни такси и още доста рано бяхме на центъра на Битола.Разгледахме отново центъра , купих ново шалте и провизии.Отскочихме през хубавия градски парк , с повалени от бурята дървета до античният град Хераклея, с доста запазени мозайки.Спонтанно ни се роди идеята на път за планината Якупица да се отбием за няколко часа в Прилеп и хванахме автобус за там.Градът се оказа интересен като разположение – в края на широкото поле Пелагония и началото на планинския масив Бабуна.Над града доминират високи скали – Маркови кули, увенчани с кръст и опасани с руините на стара крепост – престолнината на Крали Марко и баща му крал Вълкашин.След бегло разглеждане на центъра с високата часовникова кула се насочихме към крепостта.По улиците сушеха тютюн и целият град мирише приятно.Излязохме от Прилеп и влязохме в близкото село Варош – почти слято с града.Разположено е в подножието на Маркови кули и има доста стари църквички – то е старият център на този край , а днешният Прилеп е изместен на сегашното си място от турците.В края на Варош в самите скали се намира интересният манастир “Св.Архангел Михаил”.От него директно по вероятно не най добрият път и затова с доста зор се изкачихме до крепостните стени.Гледката и от тук и е незабравима - целият град като на длан.Слязохме от друга посока покрай интересната скала Слонът.Насочихме се към жп гарата с бързо темпо и хванахме на косъм влакчето, което трябваши да ни отведе до село Богомила.Влака беше доста странен – компилация от три стари пътнически вагони и два товарни зад тях , теглени от допотопно дизелче.Богомила е малко и западнало селце.Тук попаднахме на момък , който срещу скромно заплащане ни придвижи без да жали жигулката си ,доста навътре и нагоре в Якупица планина – до рибарници в района на село Нежилово.От тук без проблеми въпреки не особено добрата маркировка за около три часа пристигнахме на хижа “Чеплез” – истински планинарски дом , каквито почти не се срещат в Македония.Хижарят ни даде напътствия за предстоящите ни ходения.
Освежени поехме към първенеца на планината връх Солунска глава 2540м.н.в.В началото се минава през иглолистни гори и обрасли с папрат поляни , но след това пътеката се вие през клека.Източната стена на върха е висока почти километър , изградена от бели варовици , огрени от слънцето.Планината има сложен релеф и множество била.До връх Солунска глава пътеката е добра , но се преодолява доста голяма денивелация и си иска усилия.На върха има малко военно поделение така че самата кота е зад оградата.Доближавайки се бяхме прихванати и проверени от войската.За щастие офицерът беше добре настроен , защото баща му бил опериран от доктор Чирков , и все още си бил жив и здрав.Получихме бонус кафе, и разяснения на терена на място.Поехме на северозапад , към втория по височина връх Караджица.Схемата на планината с която разполагахме не беше точна и периодически изпадахме в съмнение къде сме точно.Отвечер превалихме Караджица и слязохме в долина над село Патишка река.Имахме няколко неприятни срещи с глутници от агресивни каракачанки , които ни нападаха още на километър от поверените им стада.Овчарите на които попадахме бяха диви и необщителни албанци, които ни казаха че гледат толко много кучета поради изобилните мечки в района.Планината Якупица , наричана “пъпът на Македония поради централното си разположение ,има смесено, християнско , помашко и албанско в най-високите части население.През нощта слава богу не бяхме притиснявани от кучетата.
След сутрешни схватки с кучетата се изкачихме на връх Убава 2353м.н.в. интересен и скалист.В източните му склонове са разположени Салакови езера до които не можахме да отидем, а поехме на север да излизаме от планината.Слизането се оказа много дълго.От село Црн врв започнахме да трамбоваме по шосето , а жегата нарастваше с намаляване на височината.След десетина километра се отклонихме от шосето и по пътечки се надвесихме на ръба над каньон на Марковата река.В ниското долу видяхме странна картина – малко село с петнадесетина къщи по над стогодишни, а в селото сватба и хоро с традиционните носии , пушки и албанското знаме начело.Направихме екстремно спускане на мегдана но не се включихме във веселбите а продължихме по реката на север.На свечеряване вече бяхме в християнския край – село Маркова сушица.Разгледахме и Марков манастир един от известните македонски манастири с голяма църква от 14в.Въпроса с къмпирането решихме на една поляна в края на селото.Скоро при нас дойде собственика на близката хубава и голяма къща и ни покани да му гостуваме.Почерпи ни сладки , плодове и напитки и си поприказвахме доста.
Последният ден от пътуването ни започна с придвижването с автобус към Скопие – бяхме на около тридесет километра южно , а между нас познатата ни вече планина Водно.В Скопие повторно разгледахме старите части , отделяйки доста време за националният им исторически музей , в който освен фалшификати и снимки , по-интересното беше етнографският отдел , представящ доста по запазените традиции и бит на тази страна.
Накрая все пак ни се прииска да си тръгнем за вкъщи , което и направихме.
.jpg)
No comments:
Post a Comment