Ден VIII - Събота 19.08.2017г. Мратине-Вишеград-Дрвенград/Мечавник/-ман.Жича-София/607км./ Започна дългото прибиране към дома-по пътя следващ долината на р.Дрина.Връщайки се до язовирната стена ,по система от тунели и остри завой свалихме бързо съответната и височина, излязохме при р.Пива, която следвахме през величественият и каньон.Около водослива с р.Тара , долината се разширява, и там е разположен и граничният пункт Счепан поле/Хум.Самото КПП е след моста на р.Тара , и поради малкото налично място униформен служител привиква автомобилите на порции от по 3-4 да преминават моста.Минахме бързо и поехме през Босна/частта Република Српска/, като първите 20км до гр.Фоча пътя беше голяма мъка.След гр.Горажде , долината на мощната зеленикава Дрина отново се стестнява, и пътя успява да я следва през настръхналите чуки, с множество тунели и мостове.Особено красиво е мястото на вливането на р.Лим, където направихме кратка почивка.Следващата ни спирка беше Вишеград, и по точно прочутият му мост-здраво и хармонично съоръжение ,издържало проверката на времето.На капията циганче пееше хубаво народни песни за реката, срещу скромно възнаграждение.Дори да не е чел човек Андрич , прекрасното място непременно ще го впечатли.С нежелание поехме към Сърбия , по долината на р.Рзав, минавайки край големият/нов/ манастир Добрун, и достигнахме КПП Котроман, което преминахме бързо.От там се насочихме през природният парк Мокра гора към етно селището Дрвенград-създадено от Кустурица в стила на старинната дървена архитектура на западна Сърбия.Тук са паркирани автомобили участвали във филми на големият режисьор,разположени са интересни провокативни статуи, има множество сувенирни магазинчета и приятни нескъпи ресторантчета и кафенета.Освежени поехме към Ужице ,където планирахме да преминем край старинната крепост в западната часта на града, но поради ремонт ни отклониха и влязохме в града от север, минавайки транзит.Следващото интересно място по пътя беше Овчаро-Кабларската клисура на р.Западна Морава, но след долината на р.Дрина същата просто бледнее.В късният следобед достигнахме старинният манастир Жича в покрайнините на гр.Кралево.Същият е бил седалище на Сръбската архиепископия в първият век от основаването и/си/-XIII в. от когато е останал основният манастирски храм.Църквата е масивна ,а в нея са коронясвани повечето Сръбски владетели.Останалите сгради от комплекса не изглежда да са много старинни ,но са интересни и изграждат красив ансамбъл.Монахините от магазинчетата за сувенири бяха много любезни и изобщо манастира ,си има атмосфера на манастир.От тук нататък поради напредналото време шунтирахме всички други културни забележителности на Сърбия и се насочихме към границата, където се озовахме към 21ч., но успяхме да преминем едва след 23ч., финализирайки към полунощ Експедиция Черна гора 2017г.

Ден VII - Петък 18.08.2017г. Жабляк-Мратине/68км./-вр.Маглич-Мратине Последната ни цел за Черна гора беше вр.Маглич/2386м.н.в./ ,в едноименната планина, който бидейки на границата с Босна и Херцеговина се явява и първенец на последната.Поехме на запад ,към изходният пункт с.Мратине , преминахме отново превала Седло, и след това по тесното пътче през платото до с.Трса, откъдето започва изключително живописното спускане към долината на р.Пива.Пътчето криволичи ,и през множество тунели сваля височината ,разкривайки забележителни панорами към лазурно синьото огледало на язовир "Пивско езеро"-изпълнило долината на десетки километри.Слязохме на главният път в района на моста край градчето Плужине, и поехме на север.И този път е забележителен-вероятно изместен заради язовира понастоящем следва десният бряг на величествената клисура ,провирайки се през десетки тунели и мостчета.Така достигнахме язовирната стена-210м.високо съоръжение/първенец на Европа/, което щеше да изглежда и още по-внушително , ако не беше притиснато от още по-гигантските канари наоколо.Направихме фотопочивка на стената, до която бяха паркирани/в унисон с всичко наоколо/ 2 огромни камиона снегорини-с поставени вериги на гумищата си.Сетне преминахме стената и потънахме в левият тунел, който ни докара до тунелно кръстовище, и хванахме наляво към с.Мратине.Пътят стигащ /само/ до селото ,което едва ли има 1000жители ,минава през повече тунели отколкото по цялата наша републиканска пътна мрежа-сигурен знак ,че в Югославия не са си поплювали , и че Черногорците ще имат сериозен зор да поддържат стотиците си тунели.Преминахме през селото и след края на асфалта , преодоляхме още километър по добър земен път до най-горната махала, състояща се от 10-12нови обитавани от млади хора къщи.Тук паркирахме край чудесно заслонче, построено над рекичката в близост до чешма.Остри скалисти върхове рамкираха долината.Набързо се подготвихме ,и поехме бодро към вр.Маглич, през хубави букови и иглолистни гори, по ясна и добре маркирана пътека.След горският пояс пътеката се провира през здрав камънак между скалите, и излиза на равното и обгледно било.За щастие изворчета има на самото било около пътеката.Пътят за Маглич поема на север, но очевидно по-високата и скалиста част на планината беше южната.По късно проучих, и се оказа че този масив е планината Биоч, с първенец вр.Велики Витао - 10м. по-висок и доста по алпийски от Маглич, но твърде малко посещаван и описван!?Скоро достигнахме седловината Ком/висока колкото нашият вр.Ком/, от която се разкри прекрасна гледка към циркуса на внушителното Трновачко езеро.Продължихме на север без големи денивелации, и аз даже реших, че Маглич ще е някоя от едва изразените могили пред нас, докато след последната се показа остър скалист конус, със знаме на темето.От пръв поглед не беше много ясно дали ще можем да го изкачим, и Боби остана на премката преди върха.Скоро обаче пътеката ме преведе през неголям цепкол след чието преодоляване вече нямаше проблеми.Повиках Боби и скоро бяхме на върха, разкриващ чудесна панорама във всички посоки.При слизането надолу Теодоси се забави и дори по някое време ни притисни.Когато ни настигна се резбра ,че просто е решил да се наслади на прородата и да не си дава зор , а и нямал проблеми да си върви и по-тъмно.Останалите обаче бяхме на мнение че е по-добре преди мрак да сме извън зоната на камънака, и така и стана -успяхме да се мушнем в гората по здрач.Додрапахме до заслончето и си направихме галавечеря-като в заслона имаше всякакъв инвентар ,включително подправки!И всичко беше чисто и идеално поддържано.

Ден VI - Четвъртък 17.08.2017г. Жабляк-превал Седло-Боботов кук-Седло-Жабляк/28км./ По тесното , но добре поддържано шосе достигнахме паркинга на превала Седло на 1900м.н.в., и естествено веднага бяхме засечени от местният събирач на такси.Времето беше стабилно и красивите гледки изобилни.Дурмитор е компактна планина с размерите на Витоша, но много алпийска-с остри скалисти върхове, дълбоки трогови долини и грамадни ледникови езера в ниското.Пътеката започва доста стръмно и преминава през участъци изискващи пълна концентрация, а след преодоляване на скалистият венец тръгва през серия от валози.Преминавайки край скалният гребен Зубци, достигнахме подножието на Боботов кук-остра пирамида издигаща се на 2523м.н.в.След кратка почивка на западната му премка, се заизкачвахме внимателно по серпентиниращата пътечка.Пътеката е почти изцяло обезопасена с метални въжета чак до острото теме на Дурмиторският доминатор.В противен случай този връх би бил достъпен за малка част от многобройните му фенове, внимателно пълзящи по тесните откоси и цепколчета над бездната.Времето беше прекрасно и се позаседяхме в съзерцание на дивната околност.След слизането от върха решихме ,че имаме достатъчно време да позаходим из планината и поехме на запад към вр.Пруташ, с неговите разноцветни нагънати скални пластове.Изкачихме се и до премката към долината в чието дъно далеч под нас синееха водите на голямото Скръчко езеро.Изкачването не беше леко и поради това също беше обезопасено с въжета, както и слизането в другата посока,поради което решихме ,че плана е изпълнен и направихме по-дълга почивка, преди връщането.Започнаха да се струпват облаци ,които ускориха хода ни ,и при първите капки бяхме вече на "Седло".Отказахме се от идеята да отскочим до известния мост Джурджевича тара/2*40км./, и се насочихме към Жабляк, където Теодоси отново се изяви като "Шеф", осигурявайки мезетата за купона в чест на изкачването на личния Боботов кук.Включи се и нашият домакин ,който понастоящем живееше в Белград, и се опитва да развива различни туристически бизнеси в родният си край.Сподели ,че зиминият сезон в Жабаляк е много слаб, лифтовете не работят, и изобщо не може да се реализира потенциала на мястото.От дума на дума поокъсняхме и т.н.

Ден V - Сряда 16.08.2017г. яз.Сланско езеро-ман.Острог-вр.Чуровец/каньон Тара/-Жабляк/155км./ На сутринта се насочихме към Острог-скален манастир, разположен в многокилометров скален венец, оформящ североизточна граница на долината на р.Зета.Пътят към него е доста „техничен”, а след отклонението към манастира направо мъчителен, а и много натоварен.Затова се зарадвах, когато на един от завоите се появи уширение,където паркирах и последният километър изминахме пеш/както следва да се подхожда към светини/.Култът към св.Василий Острожки е много силен, и голямо множество-млади и стари, болни и здрави се редеше на дълга опашка да се докосне до саркофага ,и да измоли помощта на светеца.Самият манастир е доста голям и красив ,но повечето сгради в комплекса не са стари.От терасите пред манастира се откриват красиви панорами към долината на р.Зета.След това се насочихме към планината Дурмитор, минавайки край гр.Никшич и стариннат му крепост „Оногощ”, и преодолявайки няколко дълбоки речни долини достигнахме гр.Жабляк.Градчето е разположено на високо/1450м.н.в./ плато, очертано от дълбоките каньони на р.Тара, и р.Пива, доминирано от разположеният в средата му масив на Дурмитор.Веднага се насочихме към каньона на р.Тара, по тесните пътища през стари иглолистни гори.На паркинга веднага ни прихвана служител на парка и ни таксува с по 3EUR на човек/за 1ден/.По пътеката прокарана по ръба на каньона достигнахме вр.Чуровец, от където се откриват вероятно най-величествените гледки долината на р.Тара.Връщайки се в Жабляк, бързо намерихме подслон, настанихме се и поехме към близкото грамадно ледниково Црно езеро-разположено на едва 1500м.н.в.всред прекрасни иглолистни гори.Основната пътека обикаля около езерото, а от слънчевите крайбрежни поляни се разкриват скалистите красавци-Савин кук,Медвед и др.Красивата природа логично беше привлякла голямо множество разноезичен народ.На връщане накупихме хранителни продукти и Теодоси се изяви като приличен готвач.Рано се оттеглихме, за да събираме сили за предстоящият щурм на вр.Боботов кук.

Ден IV - Вторник 15.08.2017г. Рисан-Дубровник-Требине-яз.Сланско езеро/173км./ На сутринта разгледахме градчето ,което в античността е било главен град на Которският залив, и се отправихме към Дубровник.Черна гора правеше много силен летен сезон ,и чак до Хърватската граница пътувахме в плътна колона.На Хърватската граница задръстването беше сериозно ,и около 2часа пълзяхме по баира към КПП-то.Нямахме предварителна подготовка за Дубровник, и се спуснахме до крепостните стени на старият град, където естествено имаше огромно задръстване от хора и автомобили.Така непредпазливо/смятайки че цените са подобни на Черногорските/, попаднахме на паркинг в близост до западната порта/Pile gate/,където имаше свободни паркоместа, но пък се оказа ,че 1 час струва 11EUR/и вече сме длъжници за първият час/.Осъзнавайки ясно ,че времето е пари, стегнато заразглеждахме старият град, като си купихме дневни карти –на цена 27EUR.Въпреки цената си ,картата се оказа добро решение, защото дава право на преминаване по крепостните стени,посещение на всички музеи/заслужаващи си/,големи отстъпки от билетите на културните събития в града, и безплатно ползване на градският транспорт.Старият град е много посещаван и популярен, но това което най-много ме впечатли ,е че изглежда много по-голям отколкото е всъщност, а величествените му крепостни стени/както и на многобройните Венециански крепости/ , обясняват защо турците не се успели да превземат Далмация.Друго интересно е как хората плажуваха по отвесните скали покрай крепостта, и „влизаха” в лазурното море скачайки от 4-5м.височина.Когато дойде време да откупим колата, на помощ пред машината за плащане ,се появи уредника на паркинга светлорус младеж,който с добродушно-лукава усмивка,ни обясняваше „още” и „още” след всяка банкнота която мушкахме в слота.Цяло чудо е ,че ни останаха няколко куни, които Теодоси твърдо настояваше да инвестираме в пиво, но излизането от стръмният ,и с тежък в момента трафик град ме затрудни, и не успях да удовлетворя желанията на съидейника.Решихме ,връщайки се към вътрешните планински райони на Черна гора, да преминем през Херцеговина, и се насочихме към КПП Ivanica, където трафика беше слаб и минахме бързо.Направихме почивка в самото село, където напазарувахме всичко необходимо, на добри цени –приемаха и куни и евро!Скоро поехме през ненаселена и неприветлива карстова полупланинска местност, към Требине-главен град на източна Херцеговина.Градът се оказа доста живописен, разположен по протежение на учудващо пълноводната и чиста река Требишница, над която извиваха снага старинни мостове.Стара крепост и нова реплика на църквата от манастира Грачаница ,украсяваха околните хълмове.Поехме нагоре по красивата долина на реката, а след отклонението ни към КПП Клобук-Илино бърдо ,се наложи да изкачваме 700м.денивелация.Колата се затрудни, а Теодоси настоя ,че ще шофира по-успешно ,а като непосредствено следствие ,премина транзит невзрачното Черногорско КПП и бяхме подгонени от граничар с пистолет в ръка.Последваха обяснения и извинения,които за щастие бяха приети от служителите , и скоро неволните нарушители на Черногорският суверенитет спускаха баира в посока гр.Никшич.Вече се смрачаваше, когато преминахме по стената на язовир „Слано езеро”, и в района на преливника открихме заслон- изоставена павилионна постройка-навес, върху чиито мокет разпънахме шатри , и отпразнувахме успешният ден.

Ден III - Понеделник 14.08.2017г. Perazica Do beach-Будва-Котор-Пераст-Рисан/56км./ На сутринта времето се стабилизира, а размислилият Теодоси предложи да вървим напред по плана.Първоначалният план предполагаше, след планината Проклетия,да посетим Комовете,крепостта Жабляк,по брега на Шкодренското езеро да достигнем Река Црноевича, Цетине,планината Ловчен,градовете Котор,Пераст,Будва, и на връщане манастира Острог, планината Дурмитор,каньона на Тара, и оттегляне по долината на р.Дрина.При така получилите се реалности ,съгласно новосглобения план, поехме на север по крайбрежието, направихме фотопауза над Св.Стефан ,и достигнахме гр.Будва-перлата на Черногорската ривиера.Градът се състои от малка ,но много интересна историческа част в рамките на крепостните стени, множество модерни хотели ,крайбрежен парк с пищна южна растителност и яхтено пристанище с грамадни риби стрелкащи се през чистата вода.По пътя към Котор ,преминахме край летището Тиват с писта успоредна на пътя, така щото кацащ самолет ни изпревари летейки на 4-5 метра над нас.Преминахме през дълъг тунел и излязохме в покрайнините на Котор, паркирайки на около километър от крепостните стени.Природата на Которският залив ,заобиколен от високи ,стръмни, скалисти планини е изключително живописна.Старинният град ,прегърнат от морето и планината също е впечатляващ.Въпреки жегата и сериозното изкачване достигнахме горните бастиони на крепостта, и се възнаградихме с прекрасните панорами разкриващи се оттам.След Котор разгледахме и съседното градче Пераст- също град музей ,със старинни дворци в типичен Венециански стил, доказващ че за далматинските майстори не е имало тайни в каменоделството.Наехме лодка и отидохме до едното от двете островчета срещу Пераст-„Госпа од шкрпjела”/Богородица на скалата/, с красивата едноименна църква-едно от заслужено най-популярните места в залива.На връщане преминахме ,около съседното островче ,и достигнахме градчето Рисан, където затърсихме подслон.Скоро местен човек ни настани в пристройка на къщата си, след като се наложи да декларираме ,че сме православни.Отскочихме до т.н.плаж-всъщност хората плажуваха върху бетон, а в морето видимо беше насипван чакъл.Морето е много солено, и бидейки защитено от планините- напълно лишено от вълни.Вечерта се подкрепихме с пиво Jelen, и за пръв път от тръгването спахме в нормални легла.

Ден II - Неделя 13.08.2017г. Zastan koliba-циркус Буни езерцес-Вусанье-Подгорица-Perazica Do beach/210км./ След няколко часа обаче ,работите взеха лош обрат.Задуха, заваля и повече не спря.В протеклата палатка дочакахме утрото в понижено настроение.Въпреки това ,надявайки се на климатично чудо, решихме да направим „разузнаване с бой” в посока циркуса „Буни езерцес”.Наляхме вода от необикновената гравитачна система на овчарите, и поехме по стръмната пътека нагоре, разминавайки се с последните евакуиращите се от района измръзнали туристи.С навлизането в циркуса, над горският пояс ни подхвана ситен дъжд и силен пронизващ вятър.Проучихме района, но в предвид на мокрите скали, неспирният дъжд и вятъра, беше изключено да продължим към първенецът на Проклетия-Мая Езерце.Върнахме се на кошарата ,където добре екипирани планинари изчакваха упорито в палатките часа си за щурм/въпреки прогнозата на овчарите/, поддържайки духа си с ракия.Заслизахме надолу, и до кафенето в покрайнините на Вусане бяхме просъхнали.Аз бях на мнение да останем в района, да се настаним в някой катун , да се изкъпем и починем, а когато времето позволи ,да се разходим из долината Грбая, да погледаме масива на Карамфилите, и да изкачим връх Попадия.Сред спътниците ми обаче надделя мнението да се отива към морето-още повече ,че и прогнозата не беше оптимистична, а и Боби се поизмъчи, макар да се държеше стоически.Поехме към гр.Плав, а след гр.Андриевица ,хванахме пътя за Матешево-завойчест, твърде тесен за първокласен път, като разминаванията ставаха лекичко на по-уширените места.Логично неголемите разстояния се преодоляваха бавно.Около разклона за Комовете ,мнозинството бламира и идеята за опит за изкачването им, и така покрай скалистата планина Капа Морачка ,слязохме в изключително живописният каньон на р.Морача.Изяснявайки действията си до края на деня, се оказа ,че Теодоси не е разучил , цялостния план за експедицията, а и отрича необходимостта от изготвяне на планове.Също смятал ,че предварителната теоритична подготовка само разваля откривателските усещания и удоволствието от пътуването, също както и усилията от вместване във времевите рамки на някакъв план.След като преминахме Подгорица, по нещо като околовръстно с многобройни кръгови, се насочихме към Шкодренското езеро.Трафика към морето беше тежък и придвижването бавно.Свечеряваше се и се наложи да жертвам ,крепостта Жабляк/първата столица на Черна гора/ от плана, но пък Теодоси настояваше да се посети венецианският форт Lesendro ,разположен край дигата по която през езерото минават шосето и жп. линията към гр.Бар.Макар и солиден форта не е достъпен за туристите поради липсата на паркинг , така че се наложи да го подминем , и скоро минавайки дългият тунел Сожина бяхме на морето.Вече по тъмно поехме на север по крайбрежният път в плътна колона от автомобили.Пътят е тесен ,прокаран по стръмният крайбрежен склон, а отклонението от него става с рисковане шмугване в някои от алейките отклоняващи се /при около 10-15% наклон/, нагоре или надолу.Теодоси не си спомняше къде се намира къмпинга където са преспивали при предходната експедиция, но беше уверен ,че безпроблемно ще намерим друг.Така се отклонихме към селището Perazica do, като стръмното пътче ,не вдъхваше доверие.Теодоси излезе на разузнаване и докладва ,че къмпинга е точно под нас.По още по-тясна и стръмна алея достигнахме морето, в района на огромен изоставен строеж-15-16 етажен хотелски комплекс обърнат към морето ,и опрян в скалите,служещи му за задна стена.В другият край на малкото каменисто плажче имаше ресторант, а няколкото плажни душове пред него бяха доказателство/според Доси/, че сме на къмпинг.Докато оглеждахме плажа пред ресторанта с цел опъване на палатки, дойде охранител и ни прогони от района, като и ни обясни ,че в такова ветровито време плажчето се залива от големите вълни.Върнахме се на паркинга пред строежа-повдигната тераса от едро натрошен камък, като в предвид на мощният вятър решихме да спим в колата. Теодоси обаче упорито разпъна палатката ,струпа грамадни камъни по краищата ,и за лека нощ изказа предположение ,че маломощното Опелче няма да може на сутринта да изкачи склона до главното шосе.След целия нервен и съпътстван от неудачи ден, това така ме ядоса ,че само медиацията на Боби предотврати радикален сблъсък.Придремвайки в колата ,периодично разтърсвана от внезапни мощни пориви на вятъра, горчиво съжалявах за провалената експедиция.

Експедиция Черна гора 2017г. Ден I - Събота 12.08.2017г. София-Копаоник-Вуснье/491км/-Zastan koliba През лятото на 2017г. ,след дълга пауза се очерта възможност за експедиция.На ред беше малката ,но много красива Черна гора-частта от пъзела, където не успях да отида при предишният цикъл от Балкански разузнавателни експедиции.Към нас/с Боби/ се присъедини Теодоси ,участник и в предишната експедиция до Черна гора,като първоначалното колебание с кой автомобил да пътуваме се реши/в полза на Опела ,като по-широк и неексцентричен/, след леко ПТП на неговият автомобил. Пътешествието започна с леки неуредици.Позакъсняхме на старта , а в един момент констатирахме изгоряла крушка на фара , и смяната допълнително ни забави.На Калотина имаше стълпотворение от евротурци и съвсем излязохме от график.С цел да разнообразим пътуването , отиването направихме по южният вариант- през долината на р.Топлица и планината Копаоник.Преминахме гр.Прокупле ,за който бях слушал доста от дядо ми/пребивавал в качеството си на окупатор през ВСВ/, но не бях особено впечатлен.След това поехме по планинските пътища към най-развитият сръбски зимен център Копаоник, чиито хотели и писти са разположени по билото на едноименната планина.Тук направихме почивка , обядвахме и поехме на запад.Подценявайки стръмното слизането към долината на р.Ибър/1400м. денивелация/, бях на път да подпаля спирачките, и се наложи кратка почивка по технически причини.После преминахме Нови пазар- голям град с множество джамии- днешна столица на областта Санджак, а в миналото ядро на главното сръбско княжество Рашка.Отново слязохме в долината на р.Ибър ,и нагоре по течението и достигнахме границата с Черна гора.Като много от нововъзникналите КПП по границите на бившите югорепублики и това е изградено набързо, пестеливо , и вероятно с надежда да не функционира дълго време.Преминахме бързо и без много формалности.След границата долината е още по красива, като шосето преодолява клисурата с тунели.За жалост всред тази красота бяха депонирани доста боклуци в импровизирани сметища в долчетата край пътя.В градчето Рожайе направихме по-дълга почивка, пихме кафе и направихме покупки.Достигайки Беране, хванахме долината на р.Лим в посока гр.Гусине ,любувайки се на острите „кули” на Комовата планина.Внимателно провирайки се между селските кози спряхме на паркинга над с.Вусане ,прегрупирахме багажа и започнахме планинската част от експедицията.Скоро достигнахме мястото на големият карстов извор „Плаво око”, разположен в коритото на река Grlja, отводняваща красивата долина Ропояна.Изворът обаче в момента представляваше локва на дъното на 5-6 метрова фуния в огромните чакълести наслаги по дъното на пресъхналата река.Местните хора казваха ,че не помнят такава суша ,и за пръв път виждат реката пресъхнала, а по недостъпни места по околните върхове горяха локални пожари.Преминахме край автомобил с БГ номер, паркиран доста нагоре по лошият път, а след час в тъмнината срещнахме сънародниците, и получихме полезни указания за пътя.Около 11ч.достигнахме местността Zastan koliba, обширен валог подслонил голяма ферма/бивша застава/.Въпреки късния час овчарите ни усетиха и посрещнаха.Попитахме за вода , и те ни наляха наличните ни съдове, което беше чудесно в предвид на почти привършилите ни запаси/вследствие на пълната липса на извори и чешми по долината/.Разпънахме шатри ,хапнахме и се любувахме на звездното небе , предвещаващо хубаво време за предстоящите ни изкачвания.