Ден IV - Вторник 15.08.2017г. Рисан-Дубровник-Требине-яз.Сланско езеро/173км./ На сутринта разгледахме градчето ,което в античността е било главен град на Которският залив, и се отправихме към Дубровник.Черна гора правеше много силен летен сезон ,и чак до Хърватската граница пътувахме в плътна колона.На Хърватската граница задръстването беше сериозно ,и около 2часа пълзяхме по баира към КПП-то.Нямахме предварителна подготовка за Дубровник, и се спуснахме до крепостните стени на старият град, където естествено имаше огромно задръстване от хора и автомобили.Така непредпазливо/смятайки че цените са подобни на Черногорските/, попаднахме на паркинг в близост до западната порта/Pile gate/,където имаше свободни паркоместа, но пък се оказа ,че 1 час струва 11EUR/и вече сме длъжници за първият час/.Осъзнавайки ясно ,че времето е пари, стегнато заразглеждахме старият град, като си купихме дневни карти –на цена 27EUR.Въпреки цената си ,картата се оказа добро решение, защото дава право на преминаване по крепостните стени,посещение на всички музеи/заслужаващи си/,големи отстъпки от билетите на културните събития в града, и безплатно ползване на градският транспорт.Старият град е много посещаван и популярен, но това което най-много ме впечатли ,е че изглежда много по-голям отколкото е всъщност, а величествените му крепостни стени/както и на многобройните Венециански крепости/ , обясняват защо турците не се успели да превземат Далмация.Друго интересно е как хората плажуваха по отвесните скали покрай крепостта, и „влизаха” в лазурното море скачайки от 4-5м.височина.Когато дойде време да откупим колата, на помощ пред машината за плащане ,се появи уредника на паркинга светлорус младеж,който с добродушно-лукава усмивка,ни обясняваше „още” и „още” след всяка банкнота която мушкахме в слота.Цяло чудо е ,че ни останаха няколко куни, които Теодоси твърдо настояваше да инвестираме в пиво, но излизането от стръмният ,и с тежък в момента трафик град ме затрудни, и не успях да удовлетворя желанията на съидейника.Решихме ,връщайки се към вътрешните планински райони на Черна гора, да преминем през Херцеговина, и се насочихме към КПП Ivanica, където трафика беше слаб и минахме бързо.Направихме почивка в самото село, където напазарувахме всичко необходимо, на добри цени –приемаха и куни и евро!Скоро поехме през ненаселена и неприветлива карстова полупланинска местност, към Требине-главен град на източна Херцеговина.Градът се оказа доста живописен, разположен по протежение на учудващо пълноводната и чиста река Требишница, над която извиваха снага старинни мостове.Стара крепост и нова реплика на църквата от манастира Грачаница ,украсяваха околните хълмове.Поехме нагоре по красивата долина на реката, а след отклонението ни към КПП Клобук-Илино бърдо ,се наложи да изкачваме 700м.денивелация.Колата се затрудни, а Теодоси настоя ,че ще шофира по-успешно ,а като непосредствено следствие ,премина транзит невзрачното Черногорско КПП и бяхме подгонени от граничар с пистолет в ръка.Последваха обяснения и извинения,които за щастие бяха приети от служителите , и скоро неволните нарушители на Черногорският суверенитет спускаха баира в посока гр.Никшич.Вече се смрачаваше, когато преминахме по стената на язовир „Слано езеро”, и в района на преливника открихме заслон- изоставена павилионна постройка-навес, върху чиито мокет разпънахме шатри , и отпразнувахме успешният ден.