Ден II - Неделя 13.08.2017г. Zastan koliba-циркус Буни езерцес-Вусанье-Подгорица-Perazica Do beach/210км./ След няколко часа обаче ,работите взеха лош обрат.Задуха, заваля и повече не спря.В протеклата палатка дочакахме утрото в понижено настроение.Въпреки това ,надявайки се на климатично чудо, решихме да направим „разузнаване с бой” в посока циркуса „Буни езерцес”.Наляхме вода от необикновената гравитачна система на овчарите, и поехме по стръмната пътека нагоре, разминавайки се с последните евакуиращите се от района измръзнали туристи.С навлизането в циркуса, над горският пояс ни подхвана ситен дъжд и силен пронизващ вятър.Проучихме района, но в предвид на мокрите скали, неспирният дъжд и вятъра, беше изключено да продължим към първенецът на Проклетия-Мая Езерце.Върнахме се на кошарата ,където добре екипирани планинари изчакваха упорито в палатките часа си за щурм/въпреки прогнозата на овчарите/, поддържайки духа си с ракия.Заслизахме надолу, и до кафенето в покрайнините на Вусане бяхме просъхнали.Аз бях на мнение да останем в района, да се настаним в някой катун , да се изкъпем и починем, а когато времето позволи ,да се разходим из долината Грбая, да погледаме масива на Карамфилите, и да изкачим връх Попадия.Сред спътниците ми обаче надделя мнението да се отива към морето-още повече ,че и прогнозата не беше оптимистична, а и Боби се поизмъчи, макар да се държеше стоически.Поехме към гр.Плав, а след гр.Андриевица ,хванахме пътя за Матешево-завойчест, твърде тесен за първокласен път, като разминаванията ставаха лекичко на по-уширените места.Логично неголемите разстояния се преодоляваха бавно.Около разклона за Комовете ,мнозинството бламира и идеята за опит за изкачването им, и така покрай скалистата планина Капа Морачка ,слязохме в изключително живописният каньон на р.Морача.Изяснявайки действията си до края на деня, се оказа ,че Теодоси не е разучил , цялостния план за експедицията, а и отрича необходимостта от изготвяне на планове.Също смятал ,че предварителната теоритична подготовка само разваля откривателските усещания и удоволствието от пътуването, също както и усилията от вместване във времевите рамки на някакъв план.След като преминахме Подгорица, по нещо като околовръстно с многобройни кръгови, се насочихме към Шкодренското езеро.Трафика към морето беше тежък и придвижването бавно.Свечеряваше се и се наложи да жертвам ,крепостта Жабляк/първата столица на Черна гора/ от плана, но пък Теодоси настояваше да се посети венецианският форт Lesendro ,разположен край дигата по която през езерото минават шосето и жп. линията към гр.Бар.Макар и солиден форта не е достъпен за туристите поради липсата на паркинг , така че се наложи да го подминем , и скоро минавайки дългият тунел Сожина бяхме на морето.Вече по тъмно поехме на север по крайбрежният път в плътна колона от автомобили.Пътят е тесен ,прокаран по стръмният крайбрежен склон, а отклонението от него става с рисковане шмугване в някои от алейките отклоняващи се /при около 10-15% наклон/, нагоре или надолу.Теодоси не си спомняше къде се намира къмпинга където са преспивали при предходната експедиция, но беше уверен ,че безпроблемно ще намерим друг.Така се отклонихме към селището Perazica do, като стръмното пътче ,не вдъхваше доверие.Теодоси излезе на разузнаване и докладва ,че къмпинга е точно под нас.По още по-тясна и стръмна алея достигнахме морето, в района на огромен изоставен строеж-15-16 етажен хотелски комплекс обърнат към морето ,и опрян в скалите,служещи му за задна стена.В другият край на малкото каменисто плажче имаше ресторант, а няколкото плажни душове пред него бяха доказателство/според Доси/, че сме на къмпинг.Докато оглеждахме плажа пред ресторанта с цел опъване на палатки, дойде охранител и ни прогони от района, като и ни обясни ,че в такова ветровито време плажчето се залива от големите вълни.Върнахме се на паркинга пред строежа-повдигната тераса от едро натрошен камък, като в предвид на мощният вятър решихме да спим в колата. Теодоси обаче упорито разпъна палатката ,струпа грамадни камъни по краищата ,и за лека нощ изказа предположение ,че маломощното Опелче няма да може на сутринта да изкачи склона до главното шосе.След целия нервен и съпътстван от неудачи ден, това така ме ядоса ,че само медиацията на Боби предотврати радикален сблъсък.Придремвайки в колата ,периодично разтърсвана от внезапни мощни пориви на вятъра, горчиво съжалявах за провалената експедиция.