Ден VII - Петък 18.08.2017г. Жабляк-Мратине/68км./-вр.Маглич-Мратине Последната ни цел за Черна гора беше вр.Маглич/2386м.н.в./ ,в едноименната планина, който бидейки на границата с Босна и Херцеговина се явява и първенец на последната.Поехме на запад ,към изходният пункт с.Мратине , преминахме отново превала Седло, и след това по тесното пътче през платото до с.Трса, откъдето започва изключително живописното спускане към долината на р.Пива.Пътчето криволичи ,и през множество тунели сваля височината ,разкривайки забележителни панорами към лазурно синьото огледало на язовир "Пивско езеро"-изпълнило долината на десетки километри.Слязохме на главният път в района на моста край градчето Плужине, и поехме на север.И този път е забележителен-вероятно изместен заради язовира понастоящем следва десният бряг на величествената клисура ,провирайки се през десетки тунели и мостчета.Така достигнахме язовирната стена-210м.високо съоръжение/първенец на Европа/, което щеше да изглежда и още по-внушително , ако не беше притиснато от още по-гигантските канари наоколо.Направихме фотопочивка на стената, до която бяха паркирани/в унисон с всичко наоколо/ 2 огромни камиона снегорини-с поставени вериги на гумищата си.Сетне преминахме стената и потънахме в левият тунел, който ни докара до тунелно кръстовище, и хванахме наляво към с.Мратине.Пътят стигащ /само/ до селото ,което едва ли има 1000жители ,минава през повече тунели отколкото по цялата наша републиканска пътна мрежа-сигурен знак ,че в Югославия не са си поплювали , и че Черногорците ще имат сериозен зор да поддържат стотиците си тунели.Преминахме през селото и след края на асфалта , преодоляхме още километър по добър земен път до най-горната махала, състояща се от 10-12нови обитавани от млади хора къщи.Тук паркирахме край чудесно заслонче, построено над рекичката в близост до чешма.Остри скалисти върхове рамкираха долината.Набързо се подготвихме ,и поехме бодро към вр.Маглич, през хубави букови и иглолистни гори, по ясна и добре маркирана пътека.След горският пояс пътеката се провира през здрав камънак между скалите, и излиза на равното и обгледно било.За щастие изворчета има на самото било около пътеката.Пътят за Маглич поема на север, но очевидно по-високата и скалиста част на планината беше южната.По късно проучих, и се оказа че този масив е планината Биоч, с първенец вр.Велики Витао - 10м. по-висок и доста по алпийски от Маглич, но твърде малко посещаван и описван!?Скоро достигнахме седловината Ком/висока колкото нашият вр.Ком/, от която се разкри прекрасна гледка към циркуса на внушителното Трновачко езеро.Продължихме на север без големи денивелации, и аз даже реших, че Маглич ще е някоя от едва изразените могили пред нас, докато след последната се показа остър скалист конус, със знаме на темето.От пръв поглед не беше много ясно дали ще можем да го изкачим, и Боби остана на премката преди върха.Скоро обаче пътеката ме преведе през неголям цепкол след чието преодоляване вече нямаше проблеми.Повиках Боби и скоро бяхме на върха, разкриващ чудесна панорама във всички посоки.При слизането надолу Теодоси се забави и дори по някое време ни притисни.Когато ни настигна се резбра ,че просто е решил да се наслади на прородата и да не си дава зор , а и нямал проблеми да си върви и по-тъмно.Останалите обаче бяхме на мнение че е по-добре преди мрак да сме извън зоната на камънака, и така и стана -успяхме да се мушнем в гората по здрач.Додрапахме до заслончето и си направихме галавечеря-като в заслона имаше всякакъв инвентар ,включително подправки!И всичко беше чисто и идеално поддържано.