Гърция - Пътепис - Фалакро 11.2007г.

Фалакро/Драмски боздаг/ - връх Вардина 2194м.н.в

Фалакро - първенеца връх Профитис Илияс/Пророк Илия/ 2232м.н.в.

Фалакро - връх Профитис Илияс - южната стена.

Фалакро - изглед от връх Вардина към язовирите по река Места.

Фалакро - ски център Фалакро.
Експедиция Славянка-Фалакро м.11.2008г.

1.Ден първи.
През един слънчев четвъртък в средата на Ноември 2007г. със стария боен другар Теодоси поехме към неизвървените от нас пътеки на планиините Славянка и Фалакро/Драмски боздаг/.Идеята не беше моя , предварителното разузнаване слабичко- но реших че плана е добър като за завършек на туристическата 2007година.Поехме от Враца рано , но още по разбитото северно околовръстно на София осъзнахме че губим темпо.Опитите за наваксване доведоха само до неприятна среща с органите на пътната полиция в района на Дупница.Пътят за Гоце делчев беше в ремонт така че в града пристигнахме ранния следобед , и незабавно поехме на юг към с.Парил и разположената над него х.Славянка.Наближавайки селото се натъкнахме на патрул на гранична полиция , и момчетата ни обясниха , че хижаря си е в къщи – т.е. в с.Копривлен и съответно хижата е заключена.Влязохме във връзка с хижаря – бай Любен и се върнахме за да го вземем от къщи.Оказа се жив дядка стар планинар който компенсира отсъствието си от хижата с интересни и полезни обяснения за географията и историята на района.В с.Парил селце с двадесетина къщи и още по-малко жители пристигнахме след 15.00ч.Хижаря искаше да откара чершафи на хижата/прани в селото/, но след като благополучно ги насъбрахме от селските къщи , се оказа че “Пандата” не може да излезе по една стръмна урва –главната улица на селото и остана паркирана на мегданчето.Отново се разтичахме да върнем чершафите и поехме пеш към хижата.Селцето, както и доста други в района/Тешово, Делчево и др./ е доста интересно със старинна архитектура-чисто християнски край.След около час достигнахме хижата – едноетажна постройка , бивша застава.Хвърлихме багажа и отскочихме на разузнаване по пътеката която щяхме да следваме утре.Беше прилично маркирана , добре проектирана през красиви мурови гори.Изкачахме се на обгледната местност Койнар - времето – прекрасна есен- гледките красиви – южен Пирин със заострените си гористи върхове на север , а от юг красавицата Славянка.По здрач се върнахме на хижата и с хижаря си направехме една фиеста с интересни приказки , песни и доста вино.
2.Ден втори.
Относително рано поехме към целта – първенеца на Славянка Гоцев връх 2212м.н.в., през личния Голям царев връх 2183м.н.в.За жалост точно от тази нощ беше започнала и зимата.През горския пояс ни валеше студен дъжд, но над гората ни посрещна силен сняг , а вече беше и наваляло доста.Вятъра беше силен ,с мъгла и всред нея лилави мълнии!Условията бяха трудни но върха вероятно не беше далеч.В този момент Теодоси прояви здрав разум и спря участието си в изкачването , но моя милост се заинати и в края на крайщата достигнах Голям царев връх , но с премръзнали ръце и челюст.Започнах бързо спускане в лошата видимост – снегът естествено беше засипал дирите ми - зимна маркировка няма – лятната беше изчезнала някъде под снега, така че не успях да стигна до гората по верния път.Около час се мотах в търсене на пътеката изкачвайки и слизайки сериозни денивелации в дебелия сняг ,никъде следа от човешко присъствие.Накрая сериозно смръзнат с паднала от студа батерия на мобилката реших просто да сляза някъде на север.Избрах проходим дол с доста скални прагове и прекрасни наистина девствени гори.След часове скитане из резервата “Славянка” излязох на пътя през парилския проход.Тръгнах надолу по рекичката.Съвсем скоро в далечината видях църквичка/в ниското имаше видимост/ и обнадежден се засилих натам.Оказах се в с.Голешово – община Сандански, т.е. 7-8 километра по на запад отколкото ми се искаше.И това селце е малко – нямаше работеща кръчма в която да се посгрее заблудения турист.След изясняване на ситуацията дадох бърза крачка обратно по земния път към х.Славянка/тя е разположена почти на самия Парилски превал отделящ Славянка и Южен пирин/, защото предварителния план беше отвечер да се прехвърлим в Гърция.След няколко километра ме настигнаха ловци и предложиха да ме закарат до хижата.С радост се съгласих – хората попийваха винце и аз също се възползвах от щедростта им.За жалост тъкмо когато разговора беше станал съвсем задушевен Черокито поднесе и заби муцуна в канавката-жестоко заглъзване.След изхвърлени кубици кал и нахвърляни трупи под колелата , автомобила си беше все така в плен на калта.След ½ час се появи още един джип , но вместо да помогне взе че също заби в калта на около 10метра от нас.Аз изоставих спътниците си и поех към хижата с мисия да съобщя за проблема им, защото в района нямаше обхват на мобилните телефони.На хижата хижаря се разчувства като ме видя.Оказа се че Теодоси след връщането си докладвал че вероятно бедствам, уведомили една ловна дружинка и започнало издирването ми.Паднало стрелба из резервата по тоя повод, а накрая решили и се обадили и на граничарите, които вдигнали по тревога местния граничен отряд.Слава богу нищо не правили само са се тревожили.Аз набързо хапнах пийнах и тръгнах да търся Теодоси и ловците за да преустановим акцията.Открих ги бързо в постройка на бившата застава на самия проход – явно бяха били отбой и почти всички се бяха разотишли.Появи се още един закъсал шофьор.През този ден и тези условия Парилския проход беше 100% непроходим.Преспахме на хижата при не чак толко добро разположение на духа.
3.Ден трети
Кратко раздвижване по пътя към с.Парил.Оставихме бай Любен в с.Копривлен той ни черпи кафета в местното кръчме и се разделихме като добри познати.Поехме към новото КПП с Гърция – Илинден – преминахме го безпроблемно , само усмихнатата гръцка граничарка ни обясни че при името Фалакро ударението е на последната сричка.Пътя в Гърция е добър и скоро подминахме близкото градче Като неврокопион – център на този планински край.Самото градче заедно с околните села се намира в равно но безотточно поле всред красивите околни планини- някакъв огромен валог.Излязохме от него и скоро отбихме към с.Волокас/Волак на български/ - курорт и изходен пункт за планината Фалакро.Шосето е тясно и с много серпентини , но достига до самото било на планината ,т.е. до разположени в едно долинно понижение няколко хотелчета и чайни , от които към околните върхове поемаха лифтовете.Планината в района на хотелите е тревиста и много подходяща за ски писти каквито има доста.На юг обаче са страшни километрови отвеси особено в района на първенеца вр.Профитис Илияс 2232м.н.в., като цялата пропаст в течение на километри е обезопасена с ограда , за да не направи някой скиор гигантски ски скок.Всичко това научихме малко по-късно, а за момента разбрахме само че не можем да продължим нагоре по шосето заради страшната поледица.Дори с вериги фиатчето поднасяше като шейна и с мъка на места с бутане го ударжахме да не тръгне някъде из урвите.Оставихми го на един завой край пътя доколкото може по защитено от други хлъзгащи се МПС-та.Достигнахме хотелите и заварихме пустош –предсезонни ремонти,и се осведомихме се че няма къде да преспим.Затова поехме спешно към билото на планината.Вървяхме заедно до едно връхче с постройка на него , но оттук аз се насочих към вр.Профитис Илияс/пророк Илия/, който ми се видя забележителен с красотата си и интересен с чайната изградена на самото му теме.От там покрай оградата над пропастта поех на изток.Гледките бяха фантастични , но вятъра се усили.Теодоси погрешно разузнал че първенец на планината е разположения на изток връх Вардина, си спести силите и мина по някакъв подсечен маршрут , спестявайки си и най забележителните панорами във Фалакро.Събрахме се на горна лифтена станция на един от многото лифтове и след бурна дискусия относно правилния път и водачеството, поехме на изток към Вардина.Моето темпо беше по високо и скоро при попътен вятър достигнах и върха.На билото вятърът беше ураганен, така че просто ме сваляше на земята при поривите си и сериозно се замислих дали ще мога да се удържа или ще ме отнесе по склона към р.Места.Държейки здраво очилата залегнах зад пирамидката на върха и така дочаках Теодоси.Междувременно поразгледах виждащата се като на длан долина на р.Места с огромните язовири изградени в долното и течение.Времето не предразполагаше към застояване и бързо потеглихме към колата.Снегът не беше много , а и вятърът не беше особено студен.Въпреки това блендата на апаратчето ми замръзна и преустанових снимките.До вечерта слънцето беше разтопило леда по пътя и леко слязохме да равниата.В град Драма влязохме на здрачаване., като му отделихме полагащото се време за опознаване.Града е голям общо взето колкото Враца, но лошо планиран – старите сокаци с изградени по тях хубави кооперации.Не е нещо особено забележително.Имахме леки проблеми с намирането на колата, а и с посоката към следващата ни цел гр.Кавала.По тъмно достигнахме крайбрежния град.Кавала е разположена амфитеатрално около залива и прави впечатление на доста по-голям град отколкото е в действителност.След стръмното спускане спряхме на пристанището .Гледката на вечерна Кавала наистина си заслужава.Ние имахме обаче да решаваме битови проблеми с нашата нощувка.На пристанището ни предложиха да спим в колата на един паркинг, защото хотелите били много скъпи, а всички къмпинги затворени след сезона.Въпреки това ние проверихме и се уверихме че е така.В района на един къмпинг на изток от Кавала разпънахме палатки на самият плаж.Виждаха се светлините на целия град.Времето беше меко - нищо общо с местата от които идвахме.Наспахме се добре.
4.Ден четвърти.
Прибрахме набързо палатките поради опасения от санкции за нерагламентираното къмпиране и започнахме изучаване на Кавала на дневна светлина.Паркирахме пред древния акведукт и се насочихме към цитаделата и стария квартал Панагия.Влязохме в крепостта и от стените и разгледахме целия град- определено красив .На югоизток се вижда остров Тасос, на югозапад и доста по-далеч Атон, от запад над града е надвиснала стръмната планина Пангео.Разгледахме и новите централни части , крайбрежния парк, и дойде време за завръщане в България.Посоката ни беше град Серес.Не искахме да се върнем по снощния път през Драма , а поехме по крайбрежието на запад.Този панорамен път е доста живописен но позанемарен и втората му половина ни затрудни.Основния трафик е поет вече от успоредната новоизградена част на магистралата Игнация по на север във вътрешността – така че бъркахме пътя , навлизахме всред крайбрежните лозя и най сетне достигнахме устието на Струма ,широка и спокойна при срещата си с морето.От тук през относително равното Сереско поле, доминирано от планината Пангео от изток, достигнахме и града.Серес е оживен град с обширна и красива централна част и тежък трафик.След едночасово опознаване потеглихме към България.Пътьом отскочихме до Петрич, и църквата на Рупите.След Кресненското дефиле започна снеговалеж, така че се прибрахме среднощ и уморени но доволни.