Ден XV - Събота 01.09.2018г.Муш-Малатия-Кайсери-Анкара-Враца-2090км. На сутринта обсъдихме ситуацията и единодушно взехме решение ,че туристическата програма в Турция/с разработени цели Диарбакър ,Мардин, Шанлъурфа, Адана/ се отлага за други експедиции.Решихме да оставим GPS-а да ни изведе до Едирне и така , поехме на запад през Бингьол, покрай ръкавите на язовира Кебан ,Елязъг и достигнахме Малатия-град "анадолски тигър" , който ме изненада с голямата си динамика и активно модерно строителство.По нататък от околовръстното на Кайзери огледахме вулкана Ерджиас -напълно лишен от снежаната си шапка!От околовръстното на Анкара отклонихме по старият път към Истанбул, който този път ми се видя по-планински отпреди десетилетие.На крайпътна студена чешма хапнахме последният ирански пъпеш, починахме и поехме към Европа.За жалост след град Гереде отново попаднахме в тежък трафик -и по магистралата и по старият път просто колите са си много.В Истанбул бяхме на свечеряване, естествено в безкрайно задръстване , и пропуснахме момента да се качим на магистралата , след което пътят ни вкара в тунела Евразия и съответно излязохме в европейската част на брега на Мраморно море, след което се наложи да минем през доста пътни възли да се върнем на магистралата.На Капъкуле бяхме след полунощ-минавайки през километричен шпалир от тирове.Турските гастарбайтери се връщаха към европейските страни , и така си отвисяхме на граничната опашка до разсъмване.В района на Свиленград се наляхме с кафета ,и оттам отново на път до Враца-заформяйки 2090км.за деня ,финализирахме успешно експедиция "Иран 2018".

Ден XIV - Петък 31.08.2018г. Divandarreh-Урмай-Геваш/Ван/-Муш-817км. Продължихме дългото преодоляване на планински вериги и полета, и към обяд бяхме в района на езерото Урмия.За съжаление през последните години водата е намаляла , езерото се е свило, и в края на лятото докъдето поглед стига се вижда само бяла покрита със сол равнина.По бреговете са засадени хубави овощни градини и лозя, украсени с розови храсти.Достигнахме и Урмай-столица на /юго/западен Азербайджан-голям и динамичен град.Решихме да се насочим към най-близкият /от трите/ КПП с Турция/Serow-Esendere/,но за първи път в Иран се замотахме , и вместо от околовръстното да хванем към Турция , се паркирахме пред градският некропол, ситуиран върху няколко хълма.Наложи се да питаме хората ,и скоро таксиметров шофьор, след известно умуване как да ни обясни ,ни нареди да го следваме.Това беше добра идея ,защото минахме километри през доста объркващи пътни възли, докато човека ни остави на магистралата извън града, и едва прие да вземе пари за услугата която ни направи.Тук заредихме догоре ,накупихме сладоледи, коли ,бисквити но така и не успяхме да унищомим авоарите си в риали с равностойност 7-8$.Скоро достигнахме КПП-то, същата дезорганизация като на влизане в страната- множество постройки ,строежи , скелета и прах-никакъв шанс да преминеш сам.За щастие веднага притичаха 2 младежи и ме поведоха през изпитанията на иранската бумащина.Финиширахме при странен униформен субект , с памучни тампони в ноздрите, който ми обясни ,че помощта на младежите струва 20$-сума ,която с радост им предадах.Явно по-малкият трафик беше запазил личният състав от прекомерна алчност.Влизането в Турция очерта рязък контраст в полза на комшиите-спретнати служители, ред и държавност.Скоро навлязохме в най-неопитомения кюрдски район на Турция-провинция Хакяри.Целта беше пътьом да проучим този красив планински район, но до вечерта вече да сме извън него-някъде по бреговете на езерото Ван.На десетина километра от границата обаче попаднахме на първото КПП-огромни бетонни блокове подредени на зиг заг убиват скоростта и спираш пред БТР и заобиколен от аскер.Следва обстойна проверка на документи и багаж.Като се увери ,че сме безопасни офицерчето мина на "комшу", заразказва ни къде е ходил в България ,и искрено се чудеше как сме попаднали тук.Ние споделихче ,че в Иран е спокойно и няма никакви мерки за сигурност, но той ни увери ,че в тази част на Турция изобщо не е така.Младежът явно скучаеше и искаше да си поговорим-още повече че ние бяхме едни от малкото позитивно настроени към аскера пътници.Посъветва ни обаче да тръгваме ,защото до езерото Ван имало още 5 КПП , и нямало как да се пътува съвсем бързо по тези места.Преминахме град Юксекова, за жалост без да се открият особено забележителни гледки към алпийската планина Джило-Сат на юг/каквато беше надеждата ми/.Дори в този затънтен и проблемен край се строеше доста.Поехме към изворите на р.Голям Заб по красива планинска долина.На опашките на КПП-тата тълпи кюрдчета се тълпяха да продават ябълки.По склоновете на околните планини между селцата бяха накацали еднотипни бетонни застави/бункери, а полегналите върху брустверите картечници държаха под прицел цялата околност-не е лесен бизнеса на сепаратистите по тези места.Излизайки от долината се заизкачвахме към превала за водосборната зона на Ван -Guzeldere pass- 2730м.н.в.-място по високо от Мальовица!На път към езерото минахме покрай величествената цитадела Hosap kalesi, и акостирахме в района на гр.Геваш.По дълга почивка направихме в района срещу острова Акдамар, където ясно се виждаше древният арменски патриаршески храм.Слава богу за разлика от Урмия , с езерото Ван всичко си беше наред, и тюркоазените му води дават свежест и очарование на залеза.Областите по южното крайбрежие са доста зелени ,красиви и подходящи за бивак, но решихме да продължаваме към родината.Имаше доста дълъг участък от пътя в който беше разсипан чакъл и неразумни шофьори изстрелваха камъчетата към околните коли.През доста тунели и проверки достигнахме гр.Татван на западният бряг на езерото-модерно и оживено селище, и продължихме на запад през гъсто населена, развита и осветена област до околностите на град Муш , където бивакувахме.

Ден XIII - Четвъртък 30.08.2018г.-Хорамабад-Бисотун-Керманшах-р-н на Divandarreh-460км. Основната атракция на Хорамабад е крепостта Falakolaflak-величествена цитадела ,изградена преди 1800г./по време на Сасанидската династия/, разположена на непристъпен хълм в центъра на града.Бидейки доскоро затвор/все още има постройки с това предназначение в района/, днес крепостта помещава регионалният исторически и етнографски музеи.Музеят отваряше в 9ч., и ние уплътнихме времето с разходки в паркчетата покрай крепостният хълм и по протежение на реката-украсени масирано с причудливи скулптури на приказни същества-вероятно произлизащи от местният фолклор.В музея ни таксуваха като чужденци/както и в Суза/, докато местните влизаха на символични цени-нещо което не беше така в музеите на същинска Персия.Крепостта обаче си струва ,както и гледките разкриващи се от нея.Музеят също е доста интересен-събрал артефакти от богатата история на тези древни краища.Впечатли ме голямо сребърно съкровище с масивни/килограми/ съдове.Етнографският музей пък демонстрира примитивният доскоро бит на местните планинци от родственият на Кюрдите народ Лури.Тук бяхме атакувани от весела компания местни младежи, и след общите снимки шегите им ,да ме женят за местно момиче вече ми идваха в повече ,и с облекчение дочаках уредник от музея да ги разгони. Колата ни се оказа блокирана от новопаркирали ,а мястото се оказа паркинг въпреки липсата на всякакво обозначение за това.Същевременно всички спокойно паркираха по местата забранени от съответните знаци.Докато се опитвах да купя Кола/а продавача да ми я продаде с 1000% надценка/, Грапи измъкна колата срещу 10$ откуп , и потеглихме към Бисотун.Не ми допаднаха много местните хора-доста различни от Персите.Навлизайки в Кюрдистан вида на населението отново се промени-по села и градчета всичко живо беше пременено с характерните потури и папуци.И тук в селищата имаше множество постери с мъже във военни униформи-вероятно „мъченици” от някоя от войните.Земята на Кюрдистан беше планинска и доста зелена.Нивите бяха пропълзяли по стръмните склонове на околните хълмове, озадачавайки ни дали е възможно да са пожънати машинно.В ранният следобед пред нас се възправи обект ,който не можеше да е нищо друго освен 1200метровата Бисотунска скала.Калабалъка на паркингът и входа беше голям.Насочихме се към основната забележителност на мястото-т.н.Бехистунският скален надпис на цар Дарий ,описващ победите му стабилизирали империята.Надписът всъщност е и изящен многофигурен барелеф-огромен/22*7м./, но губещ се в чудовищната скала-за жалост реставриран в момента ,и недостъпен за близко съзерцание.В основанието на скалата има парк,извори и красиво езеро с шарени риби, на чиито брегове са монтирани телескопи за наблюдение на надписа.Измъквайки се трудно от паркинга ,поехме към близкият град Керманшах-столица на ирански Кюрдистан.Градът е голям ,и има какво да се види, но притиснати от времето, разгледахме единствено комплекса Так-е Бостан в северните покрайнини.Като природа представлява езеро/мощен извор/ в подножието на скален венец, в който /преди 1700г./ ,са издълбани 2 скални ниши ,покрити с релефи/в Сасанидски стил/ +още няколко релефни композиции по околните скали.Около езерото е развит красив парк-има и многовековни чинари.Мястото има атмосфера ,и беше добър финал на туристическата ни обиколка на Иран.Напускайки града се насочихме към Турция с разчет да нощуваме някъде край езерто Урмия.За жалост тук късмета ни изневери ,и скоро лошо спукахме/разкъсахме/ задна гума ,която леко разкърти и задната броня.Явно многодневното каране по пренагретият, надран и допълнен с гърбици асфалт, не се беше отразило добре на неновите гуми.Сменихме гумата и поехме да се връщаме в Керманшах ,да търсим резервна ,а и в някой сервиз да прегледат и укрепят задната броня.За жалост бедите не идват сами, и след минута ,на обратният завой някакъв местен дивак реши ,че сме го засекли, спря и след кратка пледоария удари с длан и спука предното стъкло на колата.След доста въртене по околовръстното на града ,попаднахме на район с автосервизи.Поради голямата мърсотия наоколо ,струпахме немалкото съдържание на багажника върху покрива на колата.Това предизвика весел смях от монтьорите и клиентите.Грапи тръгна с един предложил услугите си младеж да купят резервна гума, и доставиха нещо/за 35$-човекът се гнусял от риали/, което българските гумаджии след това немедленно изхвърлиха.През това време ,аз се опитах да издействам помощ от монтьорите за бронята, но единствено ми предадоха 2къси винтчета.Разтърсих се в мръсотията наоколо и скоро намерих по-дълги и здрави, с които Грапи укрепи задната броня.След тези аварийно-спасителни дейности поехме предпазливо към Турската граница.По планинските проходи започнаха тук там да се появяват войничета на пост-ясен знак ,че не сме на най-доброто място в Иран.За нощувка отбихме по земен път ,в речна долинка ,и всред овощна градина разпънахме шалтетата ,хапнахме и умората от деня започна да ни надвива.Вечерта покрай нас минаха доста коли ,оглеждаха Опелчето , но слава Богу нямахме неприятности.

Ден XII - Сряда 29.08.2018г. Бандар ганавех-Чога Занбил-Суза-Хорамабад-705км. Поехме на север успоредно на брега.Скоро пътят ,навлезе в абсолютно равна безлюдна пустиня-докъдето поглед стига.След това равнината се разнообрази от скални кули в далечината-сякаш бяхме някъде в Невада, а наближавайки гр.Ахваз/столицата на провинция Хузестан-древният Елам/, отново се появиха палми и градини.Пресякохме най-голямата иранска река Карун, купихме пресни фурми от струпаните край пътя търговци ,и достигнахме древният еламски зикурат в Чога Занбил от XIII в.преди н.е.Бяхме единствените посетители на внушителната пирамидална структура, защото както отбеляза уредника на обекта-никой не е луд да дойде на обяд –при 45-46 градуса температура.Макар да е видно ,че е сериозно реставриран храмовият комплекс е забележителен и не бива да се пропуска.Не след дълго бяхме в съседното градче Shush-скромният наследник на древната имперска столица Суза-на 50км.от иракската граница.Градчето беше заспало в жегата.Всред масовите занемарени къщи,се издигаха и нови в неоахеменидски стил ,с характерните капители, скулптури и др.украси.През градчето тече доста многоводна река, а по улиците криволичат съмнително чисти вади.Странното е ,че нито тук, нито някъде другаде в Иран не видяхме мухи!Музеят отваряше в 17ч.,и ние се насочихме към другата местна забележителност-гробницата на библейският пророк Данаил, с характерният остър купол.Самата гробна камера беше украсена с характерната окраса от огледални мозайки и сребро, и ако не бяхме видели царствените постройки от вътрешността на Иран щеше много да ни впечатли.В климатизираната молитвена зала хора се молеха, разговаряха, а 10-ина просто си спяха на килимите в хладината.Хапнахме фалафели ,и от чешмичка на чешмичка се позиционирахме пред музея.Разгледахме същият-представяше задоволително историята на района, без да има някакви особено ценни артефакти.Насочихме се към останките на древната Суза.За съжаление въпросният хълм е бил обитаван повече от 1000г.след славният период на града ,и понастоящем са останали само основите на огромните сгради, колонади и стени.Качихме се и до крепостта-изградена в началото на XXв.-в традиционен стил. Междувременно сиестата беше приключила ,и градът се беше преобразил, автомобили и хора в традиционни бели арабски носии се движеха активно.Пропускайки несъмнено по-атрактивните от Суза древни водни съоръжения в съседните градове Шущар и Дезфул, поехме на север към Хорамабад.На смрачаване излязохме от месопотамските равнини и се върнахме в планините Загрос.Новоизградената магистрала към Хорамабад преминава през доста сложен терен с множество тунели и виадукти.Към полунощ влязохме в града и подминавайки казармен район, открихме неперфектно място в краен жилищен квартал за поредната ни нощувка в колата.

Ден XI - Вторник 28.08.2018г. Шираз-Бишапур-Бандар ганавех/Персийски залив/-340км. След славна закуска в хотела ,тръгнахме на повторна обиколка из Шираз.Дневната светлина беше отнела част от магията на вечерта.Разгледахме джамията Вакил, едноименната покрита чаршия/не по-малка от Капалъ чарши/, и се насочихме към градината с мавзолея на поета и мислител Хафез.Минахме и през нови квартали на града, и се затвърди впечатлението ми ,че /за разлика от Турция/ почти не се строят нови джамии, а наличните не излъчват по високоговорители призиви за молитва.Разгледахме цитаделата в центъра ,хапнахме последният от традиционните местни сладоледи с нуга, и пропускайки поради липса на време голяма част от многобройните забележителности на града, поехме към древният град Бишапур. Сравнен с Персепол ,Бишапур е твърде семпъл и разочароващ.По-интересна е самата местност-вулкански кратер, прорязан от извираща от него река, с буйна оазисна растителност.Има интересни скални релефи от времето на династията на Сасанидите, както и пещера със скултури от същото време-високо по склона/, но бяхме свалили височина, жегата беше голяма, и Грапи все по настойчиво споменаваше морето.Насочихме се към Персийския залив, прекосявайки безбройните планиски вериги на Загрос/с много тунели,завои и спускания/, и отвечер бяхме в крайбрежните зони –царството на финиковите палми. Минавайки през безкрайни палмови гори ,излязохме на брега на няколко километра северно от гр.Бандар Ганавех ,в местност с рехава вилна застройка.Попаднахме на пост на бреговата охрана,и войничето ни разреши да плажуваме в района ,но вечерта да се отдалечим поне на 200м.от поста.Паркирахме на указаното разстояние и се бухнахме в морето.Плажът беше от ситен като пудра пясък, простираше се докъдето поглед стига, и като изключим група от няколко младежи беше само наш.Плиткото море беше с температура на минерална вода-усещах я по-топла от телесната температура.След страхотният релакс хапнахме пъпеши и опънахме шалтета на детска площадка до плажа.Около полунощ ни разбуди униформен военен, провери ни документите,и с усмивка ни пожела приятен престой в Иран.Това беше единствената ни проверка в страната-иначе по пътищата има обособени КПП-та ,но или нямаше полицаи в тях ,или спират когото преценят/но не нас/.

Ден X - Понеделник 27.08.2018г. Пасаргад-Naqsh-e Rostam-Персепол-Шираз-140км. На сутринта с възстановени сили поехме към руините на древният град Пасаргад-първа столица на Персийската държава.Прибрана навътре в планините Загрос , Персия се оказа по-влажна и зелена от земите ,които преминахме предишните дни.Мавзолеят на основателя на първата световна империя Кир Велики е основната забележителност на мястото.Руините на останалите сгради не се така импозантни, както запазеното в близкият Персепол. Отбихме се и до Naqsh-e Rustam -комплекс от 4 величествени скални гробници на царете от апогея на ахеменидска Персия – допълнени след векове от релефи изобразяващи победите на царете от Сасанидската династия.Има и напълно запазена зороастрийска кула.Мястото е първокласна туристическа атракция.В почивката Грапи се включи достойно в импровизиран турнир по табла, побеждавайки местни „състезатели”. Пътувайки през зелени полета/рехава растителност се прокрадваше дори по скалистите планини обграждащи полетата/, достигнахме Персепол.Хубав парк посреща многобройните посетители.Персепол беше апогея на културната програма в Иран.Столицата на процъфтяващата Персийска империя е несъмнено сред най-значимите старини на световната цивилизация.Монументалните сгради/с колони с 2.5м диаметър/,бяха покрити с ювелирни скулптурни релефи/за щастие пощадени от времето/-всичко в абсолютна стилова хармония.Из комплекса циркулираха безплатни 3D очила ,с чиято помощ се виждаше как са изглеждали сградите при построяването им.Музеят на Персепол, също е разположен във възстановена сграда демонстрираща автентичното състояние на постройките/преди да се срутят покривите и част от стените им/.Омагьосани от видяното, въпреки жегата ,се изкачихме и до разположените над града скални гробници/на Артксекс II и III/, от където се разкрива панорама към целият Персепол ,и полето в което е разположен. Следващата цел беше град Шираз, съвременната столица на /провинция/ Персия- град на /древни/поети и мислители.Милионният град ни посрещна с тежък трафик.Първата ни спирка беше градината „Ерам”-бивш дворец понастоящем ботаническа градина ,с голяма колекция розови насаждения/от най-различни сортове/ и разкошни палми и цветя над красивите шадравани и водоскоци.В сградата е уреден музей на минерали и полускъпоценни камъни-също и обработени в декоративни композиции. Насочиха ни към хотел в центъра/хотелите на хълмовете над града били луксозни и скъпи/ ,който бил много популярен сред чуждите туристи.Тръгнахме в указаната посока да го търсим ,и попаднахме в квартал с множество хотели.Още първият ни предложи отлично съотношение цена/35$ двойна стая//качество ,и се настанихме без колебание.Персоналът беше изключително любезен, а рецепционистката красива и миловидна.След кратка почивка и освежаване ,тръгнахме на вечерна разходка към центъра.Животът в Иран започва с вечерното захлаждане, и ние за пръв път видяхме град в пълната му динамика.Освен това в Шираз,за разлика от повечето ирански градове, има добре оформен център, с обширна пешеходна зона/трафика е вкаран в тунел под централните части/.Минахме по централният булевард „Занд” ,край крепостта на Карим хан, покрития базар „Вакил” , и достигнахме джамията мавзолей -Шах Чераг.Чужденците ни групираха, жените екипираха с наметала ,и ни прикрепиха към екскурзовод.Същият ни резюмира историята на комплекса ,и ни обърна внимание на детайли в архитектурата и стила на украсата, но ни „помоли” да не влизаме в залите на джамиите ,за да не смущаваме вярващите.Остави ни на двора зашеметени от красотата на приказно осветения ансамбъл.Отворените портали на 2-те джамии/гробници на 2-та принца/, разкриваха блестяща украса от искрящи огледални розетки и сребърни пана по целите вътрешни стени на помещенията, а външните стени бяха украсени с фина фаянсова мозайка с невероятно сложни фигури.Направо беше невероятно как светлината излиза от самите куполи-впоследствие прочетох ,че автентичните куполи са демонтирани/след като неколкократно са разрушавани от земетресения/, и е преценено да се заменят с леки конструкции със същата форма.Седяхме всред шадраваните на двора и не ни се тръгваше.Наоколо семейства си общуваха ,играеха деца-изглежда в Иран джамиите са най-приятните и безопасни/моторите се движат дори по тротоарите/места за подрастващите.Потеглихме към хотела към полунощ.Никой ,включително децата не смяташе да се прибира, дори имаше новоподредени сергии.Влязхме в една от многото книжарници край хотела ни ,и купихме албуми и карти от огромното разнообразие.Шираз ме очарова и надхвърли очакванията ми.

Ден IX - Неделя 26.08.2018г.Кум-Исфахан-Пасаргад-670км. Нощувките по седалките на автомобил, в градски парк не предполагат дълго сутрешно излежаване-така в ранното утро се насочихме към джамията мавзолей на Фатима Масуме.Религиозният комплекс се намира в самият център на града, или по точно градът се е изградил концентрично около него, и представлява почти идеален кръг.Бях чел,че значението на града е нарастнало след ислямската революция, но по нищо не му личеше да просперира, освен че е достигнал милион жители.Градът е известен с религиозното си население и жените масово са се почернили с хиджаби/за разлика от останалите части на страната които посетихме/, а има и мъже с арабски носии.Паркирахме на около половин километър от комплекса и се насочехме към входа и неговите стражи.Грапи беше въоръжен с масивен фотоапарат ,и беше върнат да го остави на гардероб, което го отказа изобщо от влизане.Моят спътник се оказа принципен противник на „попщината” във всичките и форми.Мен ме пропуснаха без обиск и с малкият „Канон” в джоба ,и скоро вече разглеждах величественият обект.Красотата на ансамбъла беше зашеметяваща , и аз започнах жалки опити да я запечатам с канончето, което доведе при мен любезен полицай, който учтиво ми нареди да го последвам.Оказа се ,че чужденците трябва да разглеждат храма с придружител ,и бях зачислен към млад духовник ,който отново ме поведе през дворовете на комплекса заливайки ме с факти за красивите постройки и историята им.Каза ,че съм успял да заблудя стражите на входа защото ,бидейки брадясал и обгорен от планинското слънце съм имал иранска физиономия.Скоро заговорихме за семействата си, народите си ,позволи ми да снимам ,но ме помоли да не влизам в залите, за да не се смущават вярващите.Разделихме се приятелски. С леко насилие над Грапи отидохме и до огромният религиозен комплекс Джамкаран в южните покрайнини на Кум.Същият изглеждаше много внушително в Гугъл мапс, но в действителност ме разочарова. Изглежда идеята е била да е по-голям от джамията в Мека, но ресурсите не са достигнали ,и засега има недостроени части, а и изобщо е по-скоро огромен отколкото изящен-особено в сравнение с мавзолея на Фатима Масуме.Над входа на залата за мъжете има огромни портрети на аятоласите Хомейни и Хаменей.Въпреки ,че джамията е вековна, новото строителство е променило облика и.Грамадната зала за молитви на мъжете е красива и климатизирана, и в нея беше приятно да се пребивава.Малка част от хората изглеждаха заети с молитви-повечето си беседваха, момченца се гонеха и търкаляха по килимите.Явно така се приобщават малките към вярата. Закупихме сувенири от близкото базарче и поехме към Исфахан от който ни отделяха 315км.Магистралата е прокарана по границата между планините Загрос и пустинята и земята изглеждаше безплодна и изгорена от слънцето.Въпреки това има селища ,като красивият град Кашан ,който за жалост подминахме транзит.Около гр.Натанз пътят се прибира към планините, изкачва се на 2200м., а над пейзажа доминират непристъпните зъбери на планината Каркас 3895м.н.в.Полето на Исфахан е по-зелено и населено, а градът пълен с живот и задръствания.Достигнахме коритото на реката Зайанде-напълно пресъхнала ,и паркирахме на евтин паркинг в района на старинният мост SioSe Pol.Тръгнахме към площад Наш-е-Джахан-сърцето на стария град.Ансамбълът от сгради е внушителен.Сводестите галерии ограждащи 500метровият площад са чаршии ,изпълнени с безброй магазинчета за сувенири.Сувенирите всъщност не се китайски дрънкулки , а са изделия на местните занаятчии ,голяма част изработвани на място-прекрасни медни, стъклени, кожени,текстилни и т.н. изделия плод на изконният стремеж на иранците към красотата.Как оцеляват обаче хилядите творци ,при видимо рехавото присъствие на чуждестранни туристи в момента е загадка.Посетихме Централната/петъчна,шахска/ джамия –затваряща площада от юг.В момента течаха ремонтни дейности по стенописите и храмът не е действащ.Въпреки това огромната постройка поразява с изящните си пропорции и прекрасни стенописи в синьо жълта гама.По план следваше бързо да се насочваме към с Khafr, изходният пункт за изкачване на вр.Качмастан 4409м.н.в.-първенеца на планинският масив Дена-най-високата част на Загроските планини.След кратък дебат се прецени ,че вече сме нарушили ритъма и планът за деня е неизпълним.Така решихме да жертваме Качмастан и да разгледаме по-обстойно Исфахан.Обменихме валута в голям магазин за килими-много красиви и разнообразни и супер евтини както ни уверяваше собственика.Даде ни риалите в копюр по 100х., и тази банкнота с равностойност на 1$ се оказа много удобна за пазаруване.Странно е как при такова обезценяване на парите Иран си има напълно нормално парично обръщение, банкомати и т.н.Върнахме се на площада ,посетихме интересната постройка на двореца Али капу от чиито обширни , покрити/с покриви държани от "гора" от колони/ чардаци ,се откриват красиви панорами към заобикалящите града скалисти планини , доразгледахме чаршиите наоколо, поглезихме се с вкусния местен сладолед.Слязохме към реката ,напълно пресъхнала в момента ,но с корито около 200м.широко готово да посрещне пролетните води.Разгледахме останалите старинни мостове и красивите паркове простиращи се по бреговете на реката.Разкошната зеленина в тях се поддържаше с масирано наливане на вода от дебели маркучи-питейна според наливащите шишета граждани ,масово ползващи парка за пикник.Решихме за последно да отидем и до арменската катедрала Ванк но за жалост беше затворена.Кварталите около реката са красиви-офиси и нови кооперации с модерна архитектура.Преди да потеглим трябваше да намерим нещо за вечеря, защото досега изминавайки 10-12км. из града не открихме дюнерджийници, бюрекчийници и т.н. ,а само павилиончета за сладолед ,сладкиши и снаксове.Тогава край реката открихме заведение на чиято витрина се мъдреше масивен шиш за дюнери.Оказа се ,че хората изобщо не знаят какво е дюнер, както не видяхме дюнерджийници никъде в страната ,включително в населения с арабско малцинство гр.Суза.Въпреки това ни нахраниха добре, а и открихме колко евтина е колата-около 35цента за 2л.бутилка.В следващите дни я купувахме често от крайпътните павилиончета и консумирахме вместо кафе, каквото имаше само във формата 3 в 1.Отново привечер потеглихме по магистралата към Пасаргад, с идея като се уморим да търсим странично пътче ,и да спим някъде в пустинята.GPS-а обаче така и не показваше наближаващи отбивки и някак неусетно изминахме 350-те километра да селцето Пасаргад-неголямо ново селище с прави улици, едноетажни къщи с плоски покриви изградени от нещо като итонг.Бидейки полунощ паркирахме на уличка в края на селището и се подготвихме за поредната нощ сън в колата.След минути при нас дойде млад ,брадат и изобщо космат мъжага ,и на завален английски ни обясни ,че не можем да останем да нощуваме тук, а наблизо имало къмпинг-и ни обясни как да стигнем.Решихме ,че не е редно да влизаме в спорове с местните ,и леко поехме в указаната посока.След минута ни настигна моторист-"нашият" човек ,и ни даде знак да го следваме.Заведе ни до портата на къмпинга/който ние едва ли щяхме да открием сами/,разбуди управителя и ни предаде в неговите ръце.Управителя ни отведе до нашата шатра-голяма куполна конструкция на бетонна основа, застлана с килими, опъна ни дюшеци и ни даде завивки , които в началото смятахме за излишни , но нощта скоро стана доста хладна и с радост ги ползвахме.Цената на нощувката беше 3$ на човек.