Ден IX - Неделя 26.08.2018г.Кум-Исфахан-Пасаргад-670км. Нощувките по седалките на автомобил, в градски парк не предполагат дълго сутрешно излежаване-така в ранното утро се насочихме към джамията мавзолей на Фатима Масуме.Религиозният комплекс се намира в самият център на града, или по точно градът се е изградил концентрично около него, и представлява почти идеален кръг.Бях чел,че значението на града е нарастнало след ислямската революция, но по нищо не му личеше да просперира, освен че е достигнал милион жители.Градът е известен с религиозното си население и жените масово са се почернили с хиджаби/за разлика от останалите части на страната които посетихме/, а има и мъже с арабски носии.Паркирахме на около половин километър от комплекса и се насочехме към входа и неговите стражи.Грапи беше въоръжен с масивен фотоапарат ,и беше върнат да го остави на гардероб, което го отказа изобщо от влизане.Моят спътник се оказа принципен противник на „попщината” във всичките и форми.Мен ме пропуснаха без обиск и с малкият „Канон” в джоба ,и скоро вече разглеждах величественият обект.Красотата на ансамбъла беше зашеметяваща , и аз започнах жалки опити да я запечатам с канончето, което доведе при мен любезен полицай, който учтиво ми нареди да го последвам.Оказа се ,че чужденците трябва да разглеждат храма с придружител ,и бях зачислен към млад духовник ,който отново ме поведе през дворовете на комплекса заливайки ме с факти за красивите постройки и историята им.Каза ,че съм успял да заблудя стражите на входа защото ,бидейки брадясал и обгорен от планинското слънце съм имал иранска физиономия.Скоро заговорихме за семействата си, народите си ,позволи ми да снимам ,но ме помоли да не влизам в залите, за да не се смущават вярващите.Разделихме се приятелски. С леко насилие над Грапи отидохме и до огромният религиозен комплекс Джамкаран в южните покрайнини на Кум.Същият изглеждаше много внушително в Гугъл мапс, но в действителност ме разочарова. Изглежда идеята е била да е по-голям от джамията в Мека, но ресурсите не са достигнали ,и засега има недостроени части, а и изобщо е по-скоро огромен отколкото изящен-особено в сравнение с мавзолея на Фатима Масуме.Над входа на залата за мъжете има огромни портрети на аятоласите Хомейни и Хаменей.Въпреки ,че джамията е вековна, новото строителство е променило облика и.Грамадната зала за молитви на мъжете е красива и климатизирана, и в нея беше приятно да се пребивава.Малка част от хората изглеждаха заети с молитви-повечето си беседваха, момченца се гонеха и търкаляха по килимите.Явно така се приобщават малките към вярата. Закупихме сувенири от близкото базарче и поехме към Исфахан от който ни отделяха 315км.Магистралата е прокарана по границата между планините Загрос и пустинята и земята изглеждаше безплодна и изгорена от слънцето.Въпреки това има селища ,като красивият град Кашан ,който за жалост подминахме транзит.Около гр.Натанз пътят се прибира към планините, изкачва се на 2200м., а над пейзажа доминират непристъпните зъбери на планината Каркас 3895м.н.в.Полето на Исфахан е по-зелено и населено, а градът пълен с живот и задръствания.Достигнахме коритото на реката Зайанде-напълно пресъхнала ,и паркирахме на евтин паркинг в района на старинният мост SioSe Pol.Тръгнахме към площад Наш-е-Джахан-сърцето на стария град.Ансамбълът от сгради е внушителен.Сводестите галерии ограждащи 500метровият площад са чаршии ,изпълнени с безброй магазинчета за сувенири.Сувенирите всъщност не се китайски дрънкулки , а са изделия на местните занаятчии ,голяма част изработвани на място-прекрасни медни, стъклени, кожени,текстилни и т.н. изделия плод на изконният стремеж на иранците към красотата.Как оцеляват обаче хилядите творци ,при видимо рехавото присъствие на чуждестранни туристи в момента е загадка.Посетихме Централната/петъчна,шахска/ джамия –затваряща площада от юг.В момента течаха ремонтни дейности по стенописите и храмът не е действащ.Въпреки това огромната постройка поразява с изящните си пропорции и прекрасни стенописи в синьо жълта гама.По план следваше бързо да се насочваме към с Khafr, изходният пункт за изкачване на вр.Качмастан 4409м.н.в.-първенеца на планинският масив Дена-най-високата част на Загроските планини.След кратък дебат се прецени ,че вече сме нарушили ритъма и планът за деня е неизпълним.Така решихме да жертваме Качмастан и да разгледаме по-обстойно Исфахан.Обменихме валута в голям магазин за килими-много красиви и разнообразни и супер евтини както ни уверяваше собственика.Даде ни риалите в копюр по 100х., и тази банкнота с равностойност на 1$ се оказа много удобна за пазаруване.Странно е как при такова обезценяване на парите Иран си има напълно нормално парично обръщение, банкомати и т.н.Върнахме се на площада ,посетихме интересната постройка на двореца Али капу от чиито обширни , покрити/с покриви държани от "гора" от колони/ чардаци ,се откриват красиви панорами към заобикалящите града скалисти планини , доразгледахме чаршиите наоколо, поглезихме се с вкусния местен сладолед.Слязохме към реката ,напълно пресъхнала в момента ,но с корито около 200м.широко готово да посрещне пролетните води.Разгледахме останалите старинни мостове и красивите паркове простиращи се по бреговете на реката.Разкошната зеленина в тях се поддържаше с масирано наливане на вода от дебели маркучи-питейна според наливащите шишета граждани ,масово ползващи парка за пикник.Решихме за последно да отидем и до арменската катедрала Ванк но за жалост беше затворена.Кварталите около реката са красиви-офиси и нови кооперации с модерна архитектура.Преди да потеглим трябваше да намерим нещо за вечеря, защото досега изминавайки 10-12км. из града не открихме дюнерджийници, бюрекчийници и т.н. ,а само павилиончета за сладолед ,сладкиши и снаксове.Тогава край реката открихме заведение на чиято витрина се мъдреше масивен шиш за дюнери.Оказа се ,че хората изобщо не знаят какво е дюнер, както не видяхме дюнерджийници никъде в страната ,включително в населения с арабско малцинство гр.Суза.Въпреки това ни нахраниха добре, а и открихме колко евтина е колата-около 35цента за 2л.бутилка.В следващите дни я купувахме често от крайпътните павилиончета и консумирахме вместо кафе, каквото имаше само във формата 3 в 1.Отново привечер потеглихме по магистралата към Пасаргад, с идея като се уморим да търсим странично пътче ,и да спим някъде в пустинята.GPS-а обаче така и не показваше наближаващи отбивки и някак неусетно изминахме 350-те километра да селцето Пасаргад-неголямо ново селище с прави улици, едноетажни къщи с плоски покриви изградени от нещо като итонг.Бидейки полунощ паркирахме на уличка в края на селището и се подготвихме за поредната нощ сън в колата.След минути при нас дойде млад ,брадат и изобщо космат мъжага ,и на завален английски ни обясни ,че не можем да останем да нощуваме тук, а наблизо имало къмпинг-и ни обясни как да стигнем.Решихме ,че не е редно да влизаме в спорове с местните ,и леко поехме в указаната посока.След минута ни настигна моторист-"нашият" човек ,и ни даде знак да го следваме.Заведе ни до портата на къмпинга/който ние едва ли щяхме да открием сами/,разбуди управителя и ни предаде в неговите ръце.Управителя ни отведе до нашата шатра-голяма куполна конструкция на бетонна основа, застлана с килими, опъна ни дюшеци и ни даде завивки , които в началото смятахме за излишни , но нощта скоро стана доста хладна и с радост ги ползвахме.Цената на нощувката беше 3$ на човек.