Ден XII - Сряда 29.08.2018г. Бандар ганавех-Чога Занбил-Суза-Хорамабад-705км. Поехме на север успоредно на брега.Скоро пътят ,навлезе в абсолютно равна безлюдна пустиня-докъдето поглед стига.След това равнината се разнообрази от скални кули в далечината-сякаш бяхме някъде в Невада, а наближавайки гр.Ахваз/столицата на провинция Хузестан-древният Елам/, отново се появиха палми и градини.Пресякохме най-голямата иранска река Карун, купихме пресни фурми от струпаните край пътя търговци ,и достигнахме древният еламски зикурат в Чога Занбил от XIII в.преди н.е.Бяхме единствените посетители на внушителната пирамидална структура, защото както отбеляза уредника на обекта-никой не е луд да дойде на обяд –при 45-46 градуса температура.Макар да е видно ,че е сериозно реставриран храмовият комплекс е забележителен и не бива да се пропуска.Не след дълго бяхме в съседното градче Shush-скромният наследник на древната имперска столица Суза-на 50км.от иракската граница.Градчето беше заспало в жегата.Всред масовите занемарени къщи,се издигаха и нови в неоахеменидски стил ,с характерните капители, скулптури и др.украси.През градчето тече доста многоводна река, а по улиците криволичат съмнително чисти вади.Странното е ,че нито тук, нито някъде другаде в Иран не видяхме мухи!Музеят отваряше в 17ч.,и ние се насочихме към другата местна забележителност-гробницата на библейският пророк Данаил, с характерният остър купол.Самата гробна камера беше украсена с характерната окраса от огледални мозайки и сребро, и ако не бяхме видели царствените постройки от вътрешността на Иран щеше много да ни впечатли.В климатизираната молитвена зала хора се молеха, разговаряха, а 10-ина просто си спяха на килимите в хладината.Хапнахме фалафели ,и от чешмичка на чешмичка се позиционирахме пред музея.Разгледахме същият-представяше задоволително историята на района, без да има някакви особено ценни артефакти.Насочихме се към останките на древната Суза.За съжаление въпросният хълм е бил обитаван повече от 1000г.след славният период на града ,и понастоящем са останали само основите на огромните сгради, колонади и стени.Качихме се и до крепостта-изградена в началото на XXв.-в традиционен стил. Междувременно сиестата беше приключила ,и градът се беше преобразил, автомобили и хора в традиционни бели арабски носии се движеха активно.Пропускайки несъмнено по-атрактивните от Суза древни водни съоръжения в съседните градове Шущар и Дезфул, поехме на север към Хорамабад.На смрачаване излязохме от месопотамските равнини и се върнахме в планините Загрос.Новоизградената магистрала към Хорамабад преминава през доста сложен терен с множество тунели и виадукти.Към полунощ влязохме в града и подминавайки казармен район, открихме неперфектно място в краен жилищен квартал за поредната ни нощувка в колата.