Ден XIV - Петък 31.08.2018г. Divandarreh-Урмай-Геваш/Ван/-Муш-817км. Продължихме дългото преодоляване на планински вериги и полета, и към обяд бяхме в района на езерото Урмия.За съжаление през последните години водата е намаляла , езерото се е свило, и в края на лятото докъдето поглед стига се вижда само бяла покрита със сол равнина.По бреговете са засадени хубави овощни градини и лозя, украсени с розови храсти.Достигнахме и Урмай-столица на /юго/западен Азербайджан-голям и динамичен град.Решихме да се насочим към най-близкият /от трите/ КПП с Турция/Serow-Esendere/,но за първи път в Иран се замотахме , и вместо от околовръстното да хванем към Турция , се паркирахме пред градският некропол, ситуиран върху няколко хълма.Наложи се да питаме хората ,и скоро таксиметров шофьор, след известно умуване как да ни обясни ,ни нареди да го следваме.Това беше добра идея ,защото минахме километри през доста объркващи пътни възли, докато човека ни остави на магистралата извън града, и едва прие да вземе пари за услугата която ни направи.Тук заредихме догоре ,накупихме сладоледи, коли ,бисквити но така и не успяхме да унищомим авоарите си в риали с равностойност 7-8$.Скоро достигнахме КПП-то, същата дезорганизация като на влизане в страната- множество постройки ,строежи , скелета и прах-никакъв шанс да преминеш сам.За щастие веднага притичаха 2 младежи и ме поведоха през изпитанията на иранската бумащина.Финиширахме при странен униформен субект , с памучни тампони в ноздрите, който ми обясни ,че помощта на младежите струва 20$-сума ,която с радост им предадах.Явно по-малкият трафик беше запазил личният състав от прекомерна алчност.Влизането в Турция очерта рязък контраст в полза на комшиите-спретнати служители, ред и държавност.Скоро навлязохме в най-неопитомения кюрдски район на Турция-провинция Хакяри.Целта беше пътьом да проучим този красив планински район, но до вечерта вече да сме извън него-някъде по бреговете на езерото Ван.На десетина километра от границата обаче попаднахме на първото КПП-огромни бетонни блокове подредени на зиг заг убиват скоростта и спираш пред БТР и заобиколен от аскер.Следва обстойна проверка на документи и багаж.Като се увери ,че сме безопасни офицерчето мина на "комшу", заразказва ни къде е ходил в България ,и искрено се чудеше как сме попаднали тук.Ние споделихче ,че в Иран е спокойно и няма никакви мерки за сигурност, но той ни увери ,че в тази част на Турция изобщо не е така.Младежът явно скучаеше и искаше да си поговорим-още повече че ние бяхме едни от малкото позитивно настроени към аскера пътници.Посъветва ни обаче да тръгваме ,защото до езерото Ван имало още 5 КПП , и нямало как да се пътува съвсем бързо по тези места.Преминахме град Юксекова, за жалост без да се открият особено забележителни гледки към алпийската планина Джило-Сат на юг/каквато беше надеждата ми/.Дори в този затънтен и проблемен край се строеше доста.Поехме към изворите на р.Голям Заб по красива планинска долина.На опашките на КПП-тата тълпи кюрдчета се тълпяха да продават ябълки.По склоновете на околните планини между селцата бяха накацали еднотипни бетонни застави/бункери, а полегналите върху брустверите картечници държаха под прицел цялата околност-не е лесен бизнеса на сепаратистите по тези места.Излизайки от долината се заизкачвахме към превала за водосборната зона на Ван -Guzeldere pass- 2730м.н.в.-място по високо от Мальовица!На път към езерото минахме покрай величествената цитадела Hosap kalesi, и акостирахме в района на гр.Геваш.По дълга почивка направихме в района срещу острова Акдамар, където ясно се виждаше древният арменски патриаршески храм.Слава богу за разлика от Урмия , с езерото Ван всичко си беше наред, и тюркоазените му води дават свежест и очарование на залеза.Областите по южното крайбрежие са доста зелени ,красиви и подходящи за бивак, но решихме да продължаваме към родината.Имаше доста дълъг участък от пътя в който беше разсипан чакъл и неразумни шофьори изстрелваха камъчетата към околните коли.През доста тунели и проверки достигнахме гр.Татван на западният бряг на езерото-модерно и оживено селище, и продължихме на запад през гъсто населена, развита и осветена област до околностите на град Муш , където бивакувахме.