Ден XIII - Четвъртък 30.08.2018г.-Хорамабад-Бисотун-Керманшах-р-н на Divandarreh-460км. Основната атракция на Хорамабад е крепостта Falakolaflak-величествена цитадела ,изградена преди 1800г./по време на Сасанидската династия/, разположена на непристъпен хълм в центъра на града.Бидейки доскоро затвор/все още има постройки с това предназначение в района/, днес крепостта помещава регионалният исторически и етнографски музеи.Музеят отваряше в 9ч., и ние уплътнихме времето с разходки в паркчетата покрай крепостният хълм и по протежение на реката-украсени масирано с причудливи скулптури на приказни същества-вероятно произлизащи от местният фолклор.В музея ни таксуваха като чужденци/както и в Суза/, докато местните влизаха на символични цени-нещо което не беше така в музеите на същинска Персия.Крепостта обаче си струва ,както и гледките разкриващи се от нея.Музеят също е доста интересен-събрал артефакти от богатата история на тези древни краища.Впечатли ме голямо сребърно съкровище с масивни/килограми/ съдове.Етнографският музей пък демонстрира примитивният доскоро бит на местните планинци от родственият на Кюрдите народ Лури.Тук бяхме атакувани от весела компания местни младежи, и след общите снимки шегите им ,да ме женят за местно момиче вече ми идваха в повече ,и с облекчение дочаках уредник от музея да ги разгони. Колата ни се оказа блокирана от новопаркирали ,а мястото се оказа паркинг въпреки липсата на всякакво обозначение за това.Същевременно всички спокойно паркираха по местата забранени от съответните знаци.Докато се опитвах да купя Кола/а продавача да ми я продаде с 1000% надценка/, Грапи измъкна колата срещу 10$ откуп , и потеглихме към Бисотун.Не ми допаднаха много местните хора-доста различни от Персите.Навлизайки в Кюрдистан вида на населението отново се промени-по села и градчета всичко живо беше пременено с характерните потури и папуци.И тук в селищата имаше множество постери с мъже във военни униформи-вероятно „мъченици” от някоя от войните.Земята на Кюрдистан беше планинска и доста зелена.Нивите бяха пропълзяли по стръмните склонове на околните хълмове, озадачавайки ни дали е възможно да са пожънати машинно.В ранният следобед пред нас се възправи обект ,който не можеше да е нищо друго освен 1200метровата Бисотунска скала.Калабалъка на паркингът и входа беше голям.Насочихме се към основната забележителност на мястото-т.н.Бехистунският скален надпис на цар Дарий ,описващ победите му стабилизирали империята.Надписът всъщност е и изящен многофигурен барелеф-огромен/22*7м./, но губещ се в чудовищната скала-за жалост реставриран в момента ,и недостъпен за близко съзерцание.В основанието на скалата има парк,извори и красиво езеро с шарени риби, на чиито брегове са монтирани телескопи за наблюдение на надписа.Измъквайки се трудно от паркинга ,поехме към близкият град Керманшах-столица на ирански Кюрдистан.Градът е голям ,и има какво да се види, но притиснати от времето, разгледахме единствено комплекса Так-е Бостан в северните покрайнини.Като природа представлява езеро/мощен извор/ в подножието на скален венец, в който /преди 1700г./ ,са издълбани 2 скални ниши ,покрити с релефи/в Сасанидски стил/ +още няколко релефни композиции по околните скали.Около езерото е развит красив парк-има и многовековни чинари.Мястото има атмосфера ,и беше добър финал на туристическата ни обиколка на Иран.Напускайки града се насочихме към Турция с разчет да нощуваме някъде край езерто Урмия.За жалост тук късмета ни изневери ,и скоро лошо спукахме/разкъсахме/ задна гума ,която леко разкърти и задната броня.Явно многодневното каране по пренагретият, надран и допълнен с гърбици асфалт, не се беше отразило добре на неновите гуми.Сменихме гумата и поехме да се връщаме в Керманшах ,да търсим резервна ,а и в някой сервиз да прегледат и укрепят задната броня.За жалост бедите не идват сами, и след минута ,на обратният завой някакъв местен дивак реши ,че сме го засекли, спря и след кратка пледоария удари с длан и спука предното стъкло на колата.След доста въртене по околовръстното на града ,попаднахме на район с автосервизи.Поради голямата мърсотия наоколо ,струпахме немалкото съдържание на багажника върху покрива на колата.Това предизвика весел смях от монтьорите и клиентите.Грапи тръгна с един предложил услугите си младеж да купят резервна гума, и доставиха нещо/за 35$-човекът се гнусял от риали/, което българските гумаджии след това немедленно изхвърлиха.През това време ,аз се опитах да издействам помощ от монтьорите за бронята, но единствено ми предадоха 2къси винтчета.Разтърсих се в мръсотията наоколо и скоро намерих по-дълги и здрави, с които Грапи укрепи задната броня.След тези аварийно-спасителни дейности поехме предпазливо към Турската граница.По планинските проходи започнаха тук там да се появяват войничета на пост-ясен знак ,че не сме на най-доброто място в Иран.За нощувка отбихме по земен път ,в речна долинка ,и всред овощна градина разпънахме шалтетата ,хапнахме и умората от деня започна да ни надвива.Вечерта покрай нас минаха доста коли ,оглеждаха Опелчето , но слава Богу нямахме неприятности.