Ден II - Неделя 19.08.2018г.-района на гр. Kurşunlu-Амасия-Ерзурум-Догубаязит- 1110км. Станахме рано защото, ни чакаше път, човек се наспива по-бързо на открито ,и най-вече заради мощните езани от високоговиртеля на местната джамия последван от хор от всички околни селища.Днес трябваше да опитаме да достигнем Иранската граница, като разгледаме и град Амасия.Шосейната мрежа на Турция е добра ,но все пак терена на Анадол е планински ,пресечен от дълбоки речни долини и основните пътища макар и с магистрален габарит имат доста тунели, завои и наклони.Пътя на изток минава през красиви места- най-вече долината на р.Казълирмак ,провираща се между красиви скалисти чуки.Около 10,30ч.достигнахме много живописният град Амасия, чиито исторически център е развит в скалиста клисура на река Йешилирмак, а новите квартали са в по широките части на долината на север и юг.Градът е древен-бил е столица на силното елинистично царство Понт,като и до днес са запазени гробниците на понтийските царе изсечени в скалист връх на левият бряг, увенчан с непристъпна крепост.И в следващите векове градът е имал голямо значение/родно място на св.Теодор Тирон/, но обликът му е формиран от архитектурата наричана у нас „възрожденска”.Красивите бели къщи са накацали директно над реката оформяйки живописни ансамбли и улички, и свидетелстват за добър стандарт на собствениците си.Има интересна часовникова кула ,голяма и множество по малки джамии. Паркирахме на десният бряг от който и започнахме разглеждането-красиви паркчета, алеи с множество паметници, рибари хващащи риба в чистата река и красиви гледки към отсрещния бряг-където преминахме по стар мост.Посетихме комплекса гробници на Понтйските царе-“Крал кая” ,които бидейки на около 100м.над реката дават чудесни панорами към града ,чиито нови квартали вече обхващат склонове на околните скалисти върхове на стотици метри над центъра.Ранният следобяд Грапи изяви желание да добие впечатление и от кулинарните традиции на района и влязохме в битов ресторант разположен в голяма старинна къща надвиснала над реката.Атмосферата на мястото беше ок ,но избраната от нас храна-средна работа.Стана време за тръгване, и Грапи заключи ,че Амасия е хубав град ,но начина по който го разглеждаме ни дава само демо версия на усещанията.И наистина при повече време би било добре да се посети крепостта, музея, да се преспи в някое от хотелчетата ,в каквито са превърнати повечето старинни къщи. Продължихме надолу по течението на Йешилирмак, а после дългата долина на големият му приток р.Келкит ни изкачи до над 2100м.н.в., преди да ни спусне в долината на р.Фират/Ефрат/, в района на гр.Ерзинджан.Ерзинджанското поле е заобиколено от величествени планини от север/Кешиш даг/ и юг ,достигащи 3500м.н.в.После следвайки течението на Ефрат, достигнахме гр.Ерзурум, и въпреки напредналият час изнудих Грапи да минем през града за да разгледаме старинният комплекс –Чифте минаре медресе и района.Градът е голям и много оживен.Попитахме местни младежи за пътя към медресето, и те започнаха бързо да ни заливат с информация на турски - език който очевидно не ползвахме, така че схванахме само думите баир и калабалък.Момчетата радостно потвърдиха, а ние продължихме и скоро бяхме на баира, пред обекта, всред тълпа.Медресето е връстник на Боянската черква-забележителен паметник на селджукското строителство с много фина украса от каменна резба.Пред медресето е разположена цитадела, а зад него три гробници на селджукски принцове, изградени в арменски стил.След като купихме сувенирчета от близко магазинче, собственика настоя да ни покаже и килимите които продава/въпреки ,че твърдо казахме че няма да купуваме/,защото кюрдските килими били с най-хубавите десени и отлично качество.Привечер напуснахме Ерзурум и следвайки долината на р.Аракс ,се прехвърлихме в долината на р.Мурат ,по високият 2200 планински проход ,като междувременно заваля и силен дъжд.Въпреки това достигнахме/към 23ч./ района на гр.Догубаязът, и за наш късмет открихме изоставена бензиностанция чиито навес ни заслони от дъжда.След 5минути вече хапвахме, и довършвахме ракията която нямаше как да продължи с нас към Иран, а след ще няколко минути до колата спря БТР.Освети ни и около минута ни преценяваха що за птици сме, а накрая решиха че не сме от ПКК и отминаха.