ЕКСПЕДИЦИЯ ИРАН 2018

Експедиция Иран 2018г. Около Коледата на 2017г.,малко случайно научих ,че в средите на Врачанските туристи , се коментирала идеята ,през идната 2018г. ,да се направи експедиция към планински връх надвишаващ границата 5хиляди метра.Включих се в обсъждането ,и предложих като най-перспективен за изкачване Иранския първенец Дамаванд/5611м.н.в./ -моя отколешна мечта.Това се прие от оформящият се екип, а аз изготвих плана включващ освен планинарската част, също и сериозен маратон из основни културни забележителности на тази древна и изключително интересна страна. Следвайки плана в края на м.Май кандидатствахме за Ирански туристически визи в посолството в София.Процедурата включва онлайн кандидатстване в единна система на Иранското външно министерство,попълване на определена информация/в т.ч.местопребиваване и телефон за връзка, където ние вписахме южен базов лагер на Дамаванд и телефон на нашето посолство в Техеран/,както и сканирани паспорт и актуална паспортна снимка.След получаване на отговора от Иранското външно министерство/със съответният Tracking code/,същият се препраща на е-мейла на посолството в София,след което се отива на място,с международният паспорт и паспортна снимка.След беседа за изясняване на плановете и преценяване на кандидатстващите ,се изисква допълнителна информация/бланката на посолството я има в интернет/, и се чака около седмица за отговор.Персонала на посолството е добронамерен и съдейства за получаването на визата, но все пак си е тичане и бумащина.В началото на Юни вече имахме нашите визи –срещу 50EUR парчето. Също известно усилие и разходи изисква и получаването на Карнет дьо пасаж от СБА-224лв.+депозит 1000лв./възстановими след връщането на автомобила и представяне на коректно заверен карнет/.Същият е аналог на зелената карта ,тъй като Иран не е член на системата, и по принцип се изготвя за 1-2дни.Към началото на м.Август ,поради влошаващите се отношения със САЩ ,Иран въведе забрана за влизане в страната на американски марки автомобили, и така пропадна първоначалният план за използване на Форда на съидейника Тихомир.Скоро обаче и самият той бе възпрепятстван и отпадна от екипа за Иранското пътешествие-така че всяко зло за добро.Карнета извадихме на моята Астра и я стегнахме в спешен порядък.Последни неудобства се явиха с динамичния курс на Турската лира, и временното спиране на продажбата и по чейнчбюрата в София, но така или иначе вече бяхме на старта. Окончателния екип се състоеше от мен и опитният планинар и бивш военен летец Митко наричан Грапи.Същият в миналото/90-те години/ правил неколкократни ,но безуспешни опити за получаване на Иранска виза и беше доволен ,че вече сме крачка по-напред ,и нещата в много по-голяма степен зависят от самите нас.Грапи пристигна от Враца в къщи вечерта на петък 17.08.2018г. ,и по стара традиция поляхме за късмет начинанието. Ден I - Събота 18.08.2018г. София-района на гр. Kurşunlu- 966км. Още в тъмни зори адреналинът ни задвижи в посока Истанбул, с план за деня да достигнем района на гр.Амасия -т.е. да изминем около 1200км.Грапи изначално смяташе плана за експедицията за твърде амбициозен, но упорито го следвахме и го реализирахме с малко компромиси.Скоро се разбра ,че моят партньор е неудържим пушач ,и така през цялата експедиция бяхме с отворени прозорци и изключен климатик, дори при температури около националният рекорд за топлина.Грапи компенсира този дефицит с издръжливост, непретенциозност, бодър и неконфликтен дух, и така експедицията протече при отлична атмосфера в екипа. Някак неочаквано стигнахме границата и не успяхме да заредим за последно с левове, но бензина в Турция се оказа малко по-евтин 6,80-7.00лири-т.е. малко над 2лв./дизелът е с лира по-евтин и се използва масово/.Минахме бързо и безпроблемно и двете митници.Понеже времето ни притискаше бяхме решили да използваме магистралите, които обаче са платени/както и мостовете и тунела на Босфора/.Също се опасявахме от глоби за превишена скорост ,които не са малки в Турция и може драстично да оскъпят пътуването, а и плащането им казват е неизбежно-системата ги обработва и си те чакат на границата при излизане.За плащане по магистралите се използва стикер/зареден с определена сума/ ,който се залепва на предното стъкло на колата и когато се минава през пункт за плащане/с < от 30км./ч./, системата автоматично ти тегли дължимата такса, светва ти зелен сигнал и изписва платената сума.Ако се окаже ,че в стикера ти няма достатъчна наличност, светва червен сигнал, но продължаваш напред, за да не стават задръствания ,и имаш няколко дни гратисен период да си заредиш сметката в поща и системата ти дръпва неплатените такси.Стикери обаче нямаше в бензиностанцийте след Капъкуле и ни казаха ,че може да купим направо от първият пункт за толтакси на магистралата.Тръгнахме по околовръстното на Одрин ,където в ефира още доминират българските радиа, и стигнахме до пункта за такси.Сградата в която продаваха стикерите обаче беше от другата страна, а платната на магистралата разделени с мрежа, и се наложи да се върнем доста, но пък момчето ни просмята таксите за магистралите по маршрута ни и регистрира и зареди стикера с необходимата наличност.Поехме към Истанбул,а пътят ненатоварен в началото все повече се изпълваше с автомобили.Въпреки натовареният трафик минахме сравнително бързо европейската част на мегаполиса, но след моста Фатих, заседнахме в задръствания.Хванахме магистралата към Анкара, но ситуацията не се подобри съществено,въпреки трите активни ленти,отделянето на част от трафика към новият мост над Мраморно море и липсата на катастрофи или ремонтиращи се участъци.Така с леки отпушвания ,последвани от нови задръствания преминахме планината Болу/през 3км тунел/, и в късният следобед достигнахме Гереде - градчето от което се отклонява пътя към североизточна Турция/и Задкавказието и Иран/.За жалост и по този път трафика беше ужасен и чак след около 2 часа все пак тръгнахме с нормална скорост.При опитите ни да заредим на няколко последователни бензиностанции нямаха бензин, но накрая ни насочиха към такава имаща –на около 30км.напред по пътя.След като решихме този неочакван проблем, с оглед и на умората и настъпилата тъмнина затърсихме място за нощувка.При първата отбивка по хубав черен път ,след около 1км.достигнахме хубава чешма в покрайнините на село.Местните хора бяха приветливи, имаше много деца и ми се сториха щастливи.Хапнахме набързо и без да разпъваме палатки заспахме под ярките звезди на Анадола.