Ден V - Сряда 22.08.2018г.-Изкачване Алам кух-слизанеVandarbon-Каспийско крайбрежие-95км. Около 5ч.започнахме атаката на Алам кух.Заедно с нас към върхът напредваха няколко големи групи Ирански планинари-стотици челници осветяваха пътеката и ни спестяваха усилията по ориентацията.Групите се движеха стегнато, водачите определяха равномерно темпо и чести почивки, както и поддържаха бодро настроение.Повечето туристи бяха млади ,добре екипирани, момичетата също по нищо не се различаваха от европейските си колежки.На мен ми допадна начинът им на придвижване,но под давление на Грапи хванахме малко по-бързо темпо.Зората ни хвана вече доста нависоко и ни надари с красиви гледки към алпийските върхове наоколо.Алам кух е забележителен връх, с 900метрова отвесна стена от север, стръмна 70 градусова стена от юг, и тесни опасни ръбове с жандарми от изток и запад.Трекерската пътека за изкачването обаче е прокарана по вероятно единственото му „слабо място” и по нея върхът не е по труден технически за изкачване от Вихрен или Мусала-единствено надморската височина създава дискомфорт.Около 10,30ч.развяхме Българското знаме/нце/ на тясното плочесто чело на вторият по височина Ирански връх-4850м.н.в.-по-високо от алпийският първенец-Мон блан.Възстановявахме сили лежейки надвесени над исполинската северна стена, и наблюдавахме ледника и изградения в горният му край лагер на алпинистите, чийто палатки изглеждаха като точици под нас.Навсякъде около нас се издигаха скалистите била на Арборс, но на изток в далечината над всичко се възвишаваше симетричен остър конус-Дамаванд, потвърдиха планинарите около нас, и допълниха че е много по-труден от Алам кух.На слизане ,за да избегнем постоянните разминавания с прииждащите планинари хванахме директна пътека през сипеите, и бързо свалихме височина към горната част на циркуса Хасерчал.Слънцето напичаше и по околните скалисти чуки тръгнаха страховити каменопади.Ранният следобяд събрахме палатките и поехме надолу по долината.Решихме да спестим време и сили и да ползваме превоз към Вандарбон.На пиацата на пикапите договорихме цена от 6долара, и диспечера ни насочи към мръсен „Замиад” ,с млад конфликтен водач.Натоварихме се и тъкмо да тръгнем , се появи ядосан младеж и започна скандал с нашият човек ,а всички останали шофьори, го подкрепяха, поставяйки нашият „бакшиш” в тотална изолация.Най-накрая потеглихме, като лошият път направи така ,че надолу пътувахме малко по-бавно отколкото на изкачване.Навлизайки във Вандарбон чукнахме по тавана на кабината ,за да дадем знак на водача да спре до мостчето отвъд което беше нашата кола,но човека ядосано излезе от кабината и започна да се кара с нас, след което разбирайки че искаме да слезем тук, скочи в кабината и с мръсна газ потегли надолу.В един момент си помислих ,че това говедо ще ни свали чак в Рудбарак, но скоро зави наляво и паркира пред планинарският дом в другия край на Вандарбон.Слизайки от пикапа се скарах с въпросният индивид, но явно беше свикнал да го ругаят и изобщо не се впечатли.Взехме си багажа, форсирахме буйната река и се добрахме до колата.Набързо се поизмихме,освежихме, преоблякохме и Грапи подкара надолу,като слизането се оказа по-трудно и бавно от пътят нагоре.В Марзанабад спирахме на пазар-за хляб/подобен на нагъната оба за баница/ и сладолед , и поехме към Каспийско море по пътя който скоро се превърна в магистрала.Достигайки гр.Чалус поехме на изток по крайбрежната магистрала.Крайбрежието между Чалус и Амол представлява тясна от 2-4км влажна субтропична равнина отделяща морето от зелените склонове на Алборс-напълно застроена.Пътят е с магистрален габарит ,но минава през населена зона и почти няма разминавания на 2 нива с околните улици,а проблемът с левият завой е решен с обособени през около километър места за обратен завой.Имаше и коварни гърбици.Решихме да търсим хотелче за нощувка, и при първата сграда с такъв надпис спряхме и запитахме рецепциониста-лъчезарно момче на име Мустафа.Оказа се ,че понеже е държавен празник,хотелът е пълен ,а и политиката му била да настанява семейства.Мустафа повика колегата си Нури, а той-зазвъня на колеги за да намери къде да ни подслони.Поговорихме ,за изкачването на Алам кух,плановете за Дамаванд ,разчупихме ледовете/черпиха ни чай и ядки/,и накрая Нури каза ,че ако нямаме претенции за лукс може да пренощуваме в неговото студио.Мустафа отбеляза ,че ризата ми е като униформата на любимият му футболен отбор ,и много му се искаше да изскандирам няколко фенски лозунга ,които да заснеме и качи в социалните мрежи.Исках да зарадвам младежа ,но Иранският език е толкова мек ,че не ми се получаваше да успея да кажа нещо разбираемо.Грапи се справи по-задоволително и ме замести.Въпреки ,че неспирно валеше ситен като аерозол дъждец/идеално време за море според Мустафа/,поисках да се поразходим до морето/на около 300м./ ,и Нури ни поведе.Курорта в който бяхме отседнали беше малко странен-пясъкът на плажът широк около 15м.беше сбит като глина, и по него се движеха автомобили,хората не се печаха под чадъри ,а по протежение на брега имаше изградени кьошкове застлани с килими, на които семействата хапваха и се забавляваха.В морето имаше поставени табели ,че поради дупки по дъното е забранено къпането.Нури се оказа интелигентен и любознателен младеж, напълно сам научил английски/защото както каза със съжаление, в местните училища единственият изучаван чужд език е арабският/.Стаята на Нури съвсем не се оказа лоша, и след като се изкъпахме ,освежихме и преоблякохме слязохме да вечеряме в ресторанта на хотела.Тук за около 5,50долара общо, хапнахме цяло разрязано на 2 пиле,големи чинии с ориз,салати, маслини и всякакви дресинги/всичко много вкусно/, и 2 кенчета кола.Това, както и първата ни от доста време нощувка в истински легла ,се отрази много благотворно на възстановяването ни.