Ден VIII - Събота 25.08.2018г.-Слизане от лагер 3 на Дамаванд- Rineh-Техеран-Кум-250км. Сутринта поехме към лагер 2.Тук опитахме да се комбинираме с местни планинари за транспорта до Рейне ,но след като чакахме около час транспорта им ,се оказа ,че те са отседнали в гр.Полур ,и смятат да се отклонят заради нас до Рейне и да се върнат към Полур.Благодарихме им и хванахме пикап към Планинарският дом-12$/както и изкачването/.Тук се измихме,хапнахме йогурт, пихме чай и закупихме сувенири.Расул ни препоръча към Техеран да хванем планинският път към гр.Полур, където е и превалът към вътрешността на Иранското плато.Преценявайки мащабите на Техеран бяхме планирали да ползваме метрото за придвижване към центъра, но дори достигането на крайната източна метростанция Farhangsara/на линия 2/ ,означаваше 40км.шофиране градско.След кратко обикаляне в района за откриване на паркомясто, успях да загнездя колата в един тесняк.В метрото се оказа ,че цените на билетите са като в "Дедо Тошово време", а самото метро е нормално устроено и удобно за ползване.Основната разлика от софийското беше ,че всеки метровагон имаше обособена в задната си част секция само за жени-отделена с висока 1,5м.преграда от останалата част.Около половината жени предпочитаха дамската част , а в общата пътуваха жените придружени от мъже, възрастни матрони и наперените мадами.Дори жените в традиционно мюсюлманско облекло, бързайки да хванат влака скачаха в общите части ,а на следваща метростанция се преместваха при посестримите си.При връщанети ни вечерта установихме ,че в навалицата на пиковете часове ,жените масово ползваха привилегията да се возят отделно ,и да не бъдат блъскани от мъжете ,което вероятно би се харесало и на българките.През доста дългото пътуване до централната метростанция "Имам Хомейни", постоянно се качваха амбулантни търговци и предлагаха стоките си- с нищожен успех.Бидейки с ограничено време затърсихме основната ни цел за посещение-бившият дворец на Шаха-Голестан.За жалост е имало времена ,когато иранците са допуснали да се разрушат старините в центъра на Техеран и понастоящем там преобладават незабележителни постройки видимо от средата на 20век.Дори самият комлекс на "Голестан" е заобиколен плътно от по-високи съвременни постройки, и ние се полутахме доста докато открием входа.Комплекса е разделен на 10-ина отделни музеи с отделни такси ,и ние /и поради липса на време/ разгледахме само най-интересните части-тронните зали ,колекцийте на шахското семейство, Брилянтната зала, саркофазите на династията.Особено бях впечатлен от прекрасните фаянсови мозайки-украса на външните стени на сградите, и релефните дантели от огледални парченца покрили вътрешните стени и колони на залите ,и така пречупващи светлината, че създават илюзията за помещения със стени от искряща светлина.Дворът на комплекса представлява хубава градина с шадравани.Някой части на комплекса се ремонтираха в момента.Като цяло в комплекса има сгради в напълно Ирански/Исфахански/ стил /Shams Ol-Emareh/, и в напълно европейски стил.В двора на комплекса за първи път открихме съоръжението което направи много по-лесен и приятен престоят ни в Иран-машините за студена вода.В следващите дни срещахме стотици от тях разположени в центровете на градовете и туристическите забележителности ,и благодарение на тях никъде не изпитахме нужда от студена/и безплатна/ вода. Забързахме към Националния исторически музей на Иран, разположен в сграда "реплика" на двореца на Сасанидските царе от древния град Ктезифон в Месопотамия.За жалост имахме малко повече от час до затварянето на тази съкровищница ,побрала безценни артефакти от хилядолетната история на цивилизациите на Иранското плато и прилежащите земи, и минахме почти транзит край творенията на Еламити, Ахемениди, Парти, Сасаниди... На връщане към метрото имахме малко повече време да разгледаме тази част на града-представителни сгради на различни министерства и институции-изградено в монументален стил с много елементи от древен Иран. Движението по улиците на Техеран изобщо не ми хареса.В тези части които посетихме има малко светофари, а по улици с 3-4 ленти в посока и ужасен трафик никой не си и помисля да спре на пешеходна пътека.Преминаването по същата става когато се формира достатъчно решителна тълпа, но дори тогава автомобилистите и безбройните мотористи не спират, а просто намаляват и преценяват дали ще минат на 20-30см.преди или след хората.На метростанцията хапнахме и поехме към колата. Добивайки необходимият минимум впечатления от иранците/и сравнявайки 10-ина дни след това с хората в София/ , мога да кажа ,че иранците/най-вече персите/ са енергичен ,незатлъстял , чист ,спретнат ,възпитан и услужлив народ. Привечер успяхме с усилия да отпаркираме колата, хванахме околовръстното с цел максимално да се диближим до гр.Кум.Тапата на околовръстното на Техеран беше страшна.Вече по тъмно се отклонихме по изхода към летището "Имам Хомейни"/естествено/-и излязохме на "Persian gulf freewey"- чудесна ,осветена-магистрала "слънце" по коята почти неусетно стигнахме гр.Кум.Тук ,влизайки в града/около полунощ/,без ясна концепция за нощувката -наслуки открихме паркче разположено край къмпинг за поклонници/с каквито е пълен свещеният град Кум/, и решихме да спим в колата на крайната алея.Оказа се че в близост има нещо като миниавтогара, с все още работещи магазинчета, откъдето накупихме евтини натурални сокове.Грапи междувременно беше научил персийските цифри ,и успявайки да се ориентира в цените ,беше започнал да купува/и черпи с/ различни плодове-смокини, пъпеши!Имаше и голяма чешма/инсталация за вода/ с чучури за нормална и ледена вода-т.е. всичко необходимо за щастлив финал на дългият пътешественически ден.