Ден IV - Вторник 21.08.2018г. Rudbarak-Vandarbon-12км.-базов лагер Хасерчал. Сутринта беше оптимистична и бездъждовна.Докато Грапи блажено похъркваше, аз извърших сутрешните ритуали и тръгнах да проуча пътя към Вандарбон.Изкачих се 1,5км.,и сега на слънчевата светлина пътят не ми се видя твърде лош, а и преминаха няколко коли с капацитета на нашата.Грапи също беше на мнение да караме напред,защото бил шофирал по доста по-лоши пътища и пое управлението.Поехме внимателно по долината ,като на няколко проблемни места слизах от колата ,за да я повдигнем с няколко милиметра.Северните склонове на Алборс, както и цялата провинция Мазандеран са дъждовни,гористи и приличат повече на Балканите отколкото на същинска Персия-в т.ч. и архитектурата на селищата.За около 40минути изминахме 10-те километра до Вандарбон/разположен на водослива на 2 буйни планински потока/ ,и паркирахме до къщите разположени по протежение на левият ,извиращ от /и водещ до/ планинския циркус Хасерчал ,приютил базовият лагер за изкачване на вр.Алам кух.Селището/на 2200м.н.в./ има 30-ина къщи ,но не някакви овчарски хижи, а хубави вилни имоти на очевидно заможни хора от околни градове.Поговорихме с местните ,и освен разрешение за паркиране ,ни съобщиха че прогнозата е за добро време ,за разлика от предходните дни.Подготвихме багажите и бавно поехме нагоре по черният път с тежките раници.Планът ми беше с тези постепенни натоварвания поетапно да вляза във форма/защото определено не бях подготвен кондиционно/.Пухтейки следвах , напредващият с лекота Грапи, когато след около 2килметра до нас спря пикап Тойота с униформен екипаж ,и бяхме любезно поканени да скачаме в ремаркето.Мощната машина „захапа” баира ,като пътят ту се издигаше шеметно над реката, ту я пресичаше покрай кошари с агресивни каракачанки ,и накрая/т.е.след 13-14км/ стигна до „обръщалото” –паркинг на 3350м.н.в.,в началото на каньона Танг-е-галу.Тук имаше 5-6 пикапа „Замиад” ,очакващи слизащи към Вандарбон туристи.Благодарихме на джентълмените които ни докараха/и категорично отказаха заплащане/, и веднага бяхме „нападнати” от млади местни биоложки ,които решиха ,че ние сме очакваните от тях чуждестранни колеги, но за жалост бяхме принудени да ги разочароваме.Поехме покрай реката към базовият лагер , изпреварвайки и разминавайки се с големи туристически групи.В началото ясната пътека върви стръмно през каньоновидната долина на реката и пресичайки я набира височина по западният бряг.С наближаването на Хасерчал наклонът намалява, а пътеката става прашна ,и всяка крачка вдига облак фина пепел полепваща по крачолите.За около 2,5 часа пешачене ,в ранният следобяд стигнахме лагера-състоящ се от около 40палатки включително жълтите големи шатри на фирми организиращи изкачванията.Хасерчал е обширен равен циркус на 3800м.н.в.заобиколен от настръхнали заснежени алпийски върхове, отводняван от 2 успоредни буйни реки, като на брега на южната е лагерът.Пътеката към върха е ясно видима по склона на предхождащият го ,също импозантен връх Марджи Кеш 4580м.н.в. от който казват се разкривали най-величествените гледки към 900метровата северна стена на Алам Кух.Опънахме палатки, хапнахме, и аз се оттеглих за сън ,в опит да преборя остатъчната умора от пътуването, а по-свежият Грапи се включи в лагерния живот и завърза контакти с местните планинари.