Ден VII - Петък 24.08.2018г. -Изкачване Дамаванд-слизане до лагер 3. Около 5ч.,пределно мотивирани поехме към върха ,като част от многолюдно множество.Грапи пое напред , а аз хванах темпото на групите.Бяхме доста напреднали когато посрещнахме изгревът, и честите почивки уплътнявахме с красиви гледки от птичи поглед.Настроението в групите беше приповдигнато, окуражаваха се със скандирания и песни.Жените бяха 50% ,пееха ,смееха се, шегуваха се и изобщо не правеха впечатление на подтиснати от системата/или поне от колегите си планинари/.Имаше доста бойни старчета на 70+, които традиционно изкачваха Дамаванд за n-ти път.Южният/най-използван/ път към върхът не е труден технически-от лагер 3 утъпканата пътека извива по ребро, оголено от сняг/навят в околните улеи/, но около 5-километровата граница човек вече изпитва дискомфорт, сравним като усещане с махмурлук.Някои млади атлетични планинари започнаха да окапват ,и пребледнели обръщаха назад.Около 10ч.изпълзях от реброто ,и достигнах т.н.Сулфитен хълм, покрит с бял серен прах полегат склон ,завършващ със скалната корона на Дамаванд.Вдясно/изток/ остава масивна фумарола мощно издишваща серен пушек, покрил околността си със жълти серни наслаги.Около 10,40ч.бях на самият връх 5610м.н.в./доскоро официално обявяван за 5671м.н.в./-скалист кратер с около 10м.диаметър.На една от стените на кратера е прикрепено мумифицирано тяло на овца от дребна порода-някакъв странен местен обичай.Очаквах да заваря на върха Грапи, да се снимаме с Трикольора и т.н., но моят партньор липсваше.Реших ,че някак си сме се разминали по пътеката, и поех назад.На края на платото ненадейно срещнах изкачващият се Грапи-оказа ,се че е забавил темпото и сме се разминали още на изкачване в тъмното.Пожелах му успех и заслизах надолу.Обратният път се оказа по-изморителен от очакваното, и съответно до лагера достигнах в ранният следобед, с пламнали колена и лека мускулна треска.Измих се на маркуча,хидратирах се, и се отдадох на заслужена почивка.Около мен иранците пълнеха подобни на лейки ибрици, и се насочваха към тоалетната.Оттеглих се към палатката, хапнах и заспах.До 16ч.Грапи не се беше появил и разбрах ,че няма да може да слезем за нощуване в планинарския дом в Рейне.Продължих почивката ,като вече започвах и леко да се притиснявам за Грапи.Привечер видях от палатката му на долната тераса да се подават обувките му-беше пристигнал ,но преценил да не ме буди.И двамата бяхме доста уморени и единодушно решихме да не насилваме нещата и да нощуваме на място.Вечеряхме и се наслаждавахме на вечерта и планинските панорами.Уморени туристи се качваха на кончета и слизаха към долният лагер.Симпатична грацилна иранка, с която неколкократно се разминавахме на изкачване ,сега куцаше лошо, фиксирана с наколенки, и беше натоварена от другарите си на конче-единственият начин да се смъкне надолу в това състояние.Явно не беше джигит, защото още на втората крачка на кончето по стръмната камениста пътека , ужасено се вкопчи в него и жално заплака. След вечеря щастливи се оттеглихме за заслужен отдих.Както и на Алам кух времето беше благосклонно и планината ни допусна до себе си.